Жената в съседния апартамента, продавачката в магазина, колежката на съседното бюро, актрисата от телевизора, приятелката от детството ти, майка ти, дъщеря ти… Дали историята, която ти разказаха за синината, че са се ударили с шкафа на кухнята, е истинска и дали няма рани, много по-болезнени от тези, които може да видиш… Но не, нищо от това не е вярно, защото ти си защитен от думите „на мен не може да ми се случи“!
Като бях малка и четях приказката „Синята брада“ на Шарл Перо си мислих колко е страшна и си представях мъртвите тела на жените по стената. „Тази приказка изобщо не е за деца, как е възможно!“, възмущавах се аз като малко по-голяма и след като гледах спектакъла. Защо му е на едно дете да научава за някакъв страшен мъж, който убива жените си щом не преминат изпитанието, или иначе казано – щом не изпълнят неговата заповед? Вече имам отговор на този въпрос – защото в приказките има щастлив край! В разказа братята на младото девойче я спасяват. Това може и да се случи и в реалността, ако си в такава ситуация, в която потъпкват целото ти Аз – физически и психически, и споделиш на близките си и потърсиш помощ.
Този спекатъл обаче не е за приказките, а за реалността. Разказ за жените преди да избягат от своите „любящи“ съпрузи. 4 жени са поставени пред силата на мъжа, но само и единствено физическата сила, защото за да тормозиш човека, който обичаш или дори не обичаш, най-вероятно имаш много слаба психика и проблеми. Тези мъже се хранят с надмощието си днес и с всяка една ситуация на „наказание“ така, както Синята брада окачал трофейте си по стената.
Бракът без щастлив край е представен от Василена Радева чрез решението да разкаже истински истории, без драматургична намеса. Актрисите Богдана Котарева, Мила Люцканова, Елена Димитрова и Ивелина Колева експрериментално преживяват болката на тези жени от историите по собствен начин и с различни средства, каквито няма да видите на всяко представление. Всъщност, не приемайте този разказ като спектакъл, като класически театър, той не е.
Мисля, че този пърформанс до голяма степен се е получил толкова успешно, заради избора именно на актрисите. Те са много различни като характери и натюрел, дори и като визия, но това илюстрира истината за фразата „на мен не може да ми се случи“. Няма значение какви сме, винаги може да ни се случи и каквото и да сме направили, нямаме вина! Най-важното е да избягаме навреме, независимо от страховете ни.
След близо час или два… нямам идея, не помня колко време е минало, в които от зрителското място гледаш това, което се случава, с болка и отвръщение дори, не можеш да вземеш ясна позиция какво мислиш. Не можеш да кажеш „хареса ми“ или „не ми хареса“ за представелението. То няма как да ти хареса! Но това, което прави „Синята брада“ е буквално да те удари през лицето с гнусната история за жалките клонинги на Синята брада, които превръщат в нищожества чудесни жени! Публиката изпада в абсолютен ступор и не си тръгва, стои в салона и гледа вече празната сцена… чака, чака да й мине и след като тръгне, бърза да се прибере и да забрави, за да се скрие удобно отново зад думите „на мен няма да се случи“…
Много се надявам спектакълът да продължи да се играе в ТР „Сфумато“, защото в света днес много жени имат искрената нужда някой да изкрещи в лицето им „Тръгни си! Ти имаш глас! Ти имаш личност!“.
Идея, концепция и режисура – Василена Радева;
Автори – Богдана Котарева, Мила Люцканова, Елена Димитрова и Ивелина Колева
Художник – Теодора Лазарова;
Музика – Ервин Тул
С участието на: Елена Димитрова, Ивелина Колева, Мила Люцканова, Богдана Котарева, Ервин Тул
Продукция на „Паник Бутон Театър“
