“Силвия е коза” или колко буквална може да е съдбата?

0
0

Понякога си казваме, че всичко е твърде хубаво, за да е истина… И това се оказва така – всичко е една лъжа, изградена в нашето съзнание, заблудено от стремежа към щастието. А що се отнася до семейния живот почти сигурно е, че всичко е временно. И знаейки тази тенденция, се подготвяме цял живот за най-лошото – изневяра, развод, проблемни деца, инсулт, смърт и какво ли още не. Но понякога дори сентенцията “Очаквай неочакваното” се оказва голословна пред неведомите пътища на любовта.

Спектакълът “Козата или коя е Силвия”  на Народен театър “Иван Вазов” е 100-процентовото доказателство за това. Драмата с нетипично име предизвиква същински скандал в САЩ при първото си поставяне. Зрители демонстративно напускат залата, заради странно-вулгарната тематика. Очаквано спектакълът не се препоръчва за аудитория под 18-годишна възраст. За щастие обаче българската публика се оказва далеч по-толерантна щом постановката се играе успешно от 2009 година насам. Може би и защото зрителите традиционно свързват името на Явор Гърдев с провокации, вулгарен език и черен хумор.

Авторът Едуард Олби е еднакво познат с виртуозните си постижения по отношение на театъра на абсурда и със скандалния си според някои личен живот. Сред множеството отличия, с които е удостояван, се открояват трите награди “Пулицър”, двете “Тони” и Националния медал за постижения в изкуството, връчен от тогавашния президент Бил Клинтън.

„В Щатите някои хора намериха пиесата за скандална, за други беше стряскаща, а за трети – направо срамна. Това ме направи много щастлив.“
Едуард Олби

 

Козата

Да си представим сега следната хипотетична ситуация: Мáртин /Михаил Билалов/ се радва на живот, който мнозина биха определили като перфектен. Считан е за един от водещите архитекти на времето си, женен е за красивата, интелигентна и огнена Стиви /Бойка Велкова/, с която имат син, а свободното си време запълва с компанията на остроумния и еднакво преуспяващ приятел Рос /Юлиян Вергов/. Всичко добре, докато един ден Мартин не се влюбва до безумие в Силвия и нейните изразителни очи. Все пак никой не може да заповядва на сърцето. Светът му е разтърсен из основи. Моралната дилема – дали да остане при семейството си и да продължи животът по познатия начин или да се отдаде на изгарящата го страст? Да се откаже ли от общественото си положение и удобното съществуване, за да се посвети на непознатото чувство? Историята е стара като света. Или пък не? Споменахме ли, че Силвия всъщност е коза?

Подобна линия на действието лесно предразполага към залитане към пошлост, ситуационност и вулгарни шеги. В “Козата” обаче има само интелигентен хумор и фин сарказъм. Сериозността, с която героят на Билалов приема и изживява проблема си, е в основата на добрата комедия.

В цялата шантава ситуация публиката се чуди дали е смешно или трагично, но истината може да бъде открита някъде между любовта, верността и извращенията. Въпросът е, ако сме склонни да простим на човек, влюбен в друг човек, ще заклеймим ли мъж, влюбен в големите влажни очи на козата Силвия?

Бел. авт.: Дори не мога да повярвам, че написах последното изречение, но обективно погледната зоофилията е нещо, което е познато от хиляди години. Тя представлява явление, характеризиращо се с осъществяването на полови контакти между животни и хора. Сцени на зоофилия се срещат в много митове и легенди на различни култури. Днес в някои държави зоофилията е забранена от закона.

Постановъчен екип:

Режисьор: Явор Гърдев
Сценография и костюми: Никола Тороманов
Музика: Калин Николов
Фотограф: Калин Николов
Художник на плаката: Стефан Десподов
С участието на: Бойка Велкова, Михаил Билалов, Юлиан Вергов, Мартин Димитров

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here