След като измина първият сезон от съществуването на нашия сайт и предстои втори, решихме да ви разкажем обобщено за нашите преживявания от изминалата театрална година. Тя беше изпълнена с хубави премиери, добре познати постановки, изненади и някои провали.
За мен сезонът беше изключително важен, не само заради старта на LoveTheater, но и защото от дълго време не бях посещавала толкова много спектакли. Плаках, смях се, наслаждавах се и най-вече обичах! И ето ги моите 3 фаворита:
„Откраднати разкази“, Театър „Българска армия“
Този спектакъл е от онези малки истории, които се впиват в кътчетата на душата ти и не те пускат дълго време. Борбата между любовта, тайните, доверието и предателството се преплита със смирението от отчаянието на известната писателка Рут, брилянтно изиграна от Меглена Караламбова, и амбициите на младото ѝ протеже Лиза, Кристиана Ценкова, която взе „Икар“ за дебют. Двете жени прекрасно познават своите и на другата слабости, обичат се като майка и дъщеря и въпреки всичко се нараняват до безумие, мислейки си, че си правят добро.
Докато стоиш в новата зала на ТБА, в образа на Рут откриваш добрия учител от детството ти, първия колега, който те е научил на всичко в работата и майката, която е винаги до теб. А в Лиза? В нея видях себе си – млада и амбициозна, мечтаеща и бореща се за мечитите си. Въпросът в „Откраднати разкази“ е какво си готов да жертваш, за да успееш?
Цялото ми ревю за постановката прочетете ТУК.
„Хората от Оз“, Театър 199
През изминалия сезон гледах постановката за втори път и съм сигурна, че през есента ще отида отново. Това е спектакъл, който се гледа със сърцето и колкото и пъти да си в салона откриваш нови и нови неща. Подобно на „Малкият принц“, текстът на „Хората от Оз“ от Яна Борисова докосва различни струни от душата според възрастта, настроението и компанията.
А петима странници, Цветана Манева, Атанас Атанасов, Вежен Велчовски, Стефан Вълдобрев и Радена Вълканова, обитаващи Оз, могат да ме накарат да се влюбвам всеки ден в театъра. Те разсмиват, замислят и натъжават, а историята им е… Тя е история – тежка и лека, смешна и тъжна, проста и сложна.
Вижте цялото ми ревю за „Хората от Оз“ ТУК.
„Живак“, Продуцентста къща „Креди Арте“
Няма такъв смях! Това е спектакълът от изминалия сезон, който ме е накарал да се смея със сълзи. Димитър Живков е повече от добър в постановката, като изиграва поне 10-тина персонажа почти едновременно. Той разкрива пъстротата на врачанския характер, премесен с драмата на малкия човек от село и вътрешните конфликти, които всички ние имаме.
„Живак“ предизивка не само смях у мен. Колкото и да беше забавно в салона, имаше моменти, в които съпреживяването на болката на героя пълнеше очите ми с горчиви сълзи. Но смешното си беше повече… Спирам с раздвоението, защото ще заприличам на Митко, но за съжаление, едва ли ще се справя толкова добре с жонглирането с образи.
Цялото ми ревю за „Живак“ прочетете ТУК.
И понеже няма как да приключа със сезона с тези три заглавия, но пък трябва да оставя малко и за колегите, ще спомена само още един спекаткъл и то от детския афиш.
„Питър Пан“, Театър „София“
Всички казваме, че понякога ни се иска да бъдем пак деца. Ами, отидете на театър за деца и то на „Питър Пан“. Магическата атмосфера, хилядите ярки цветове, летящи хора и голямото рошаво куче наистина ще ви отведат в друг свят.
Небивалта страната на изгубеното момче оживя пред очите ми с такава лекота, че за миг усетих, че съм един от стотиците ахкащи малчугани около мен. А когато успявах да се откъсна от унеса, се питах как Питър Пан, Юлиян Малинов, и Капитан Хук, Мартин Гяуров, успяват да превърнат сценичния бой в истинки и защо Камбанка, Йоанна Темлкова, говори на измисления си език, но я разбирам.
Цялото ревю за спектакъла може да видите тук.
