От творчеството на Алек Попов на моменти лъха чиста проба нихилизъм. Написани като че ли за личното удоволствие на автора, а не на читателя, думите му изпращат неизказано предизвикателство – „Харесвай ме, ако искаш, ние не сме създадени за твоя наслада!“. Попов не робува на ничии очаквания, надига собствения си глас и не се притеснява да понастъпи добрия вкус. Именно тази откровеност го отличи от масата и го превърна в един от най-четените съвременни писатели. Романът му „Сестри Палавееви в бурята на историята“ съдържа парадокс сам по себе си – основава се върху едно близко минало, но реално говори на тези, които не са го изживели.
Елена Панайотова взема този текст, за да създаде постановка, която действа като глътка свеж въздух. Дълбоки уважения към класиката, но ми се иска по-често да виждам съвременната драматургия на сцена, а не само в тънки издания с тираж от по 200 бройки. „Сестри Палавееви“ дава надежди в това отношение и гордо се нарежда сред успешните заглавия на Драматичен театър Пловдив от този сезон.
Накратко преразказано представлението ни среща с две тинейджърки от богато семейство, които търсят смисъла на живота. За кратко се изживяват като теософи, дъновисти, толстоисти, бранници, преди окончателно да намерят призванието си и да се отдадат на партизанската борба. Със своите розови палтенца те се движат като балерини сред гората и опърпаните селяни, които гощават с швейцарски шоколад и коняк Hennessy. Куршумите са загубили мястото в раницата за сметка на сандвичите с гауда.
Като издънка на род, който е дал своя дан в лагерите в Ловеч и Белене, всички заигравки с тоталитаризма рискуват да ме докарат до неконтрулируем бяс. Постановката ловко навигира между мините, като осмива манипулационната машина на съветския вожд без да изпада в ясно заявена политическа критика. Поне не до самия край. Понякога за подобни исторически абсурди не може да се говори по друг начин, освен с присмех. Хората с ум в главата разбират и от малко.
Преди време милата ми Никея сподели наблюдението си, че Учебният театър на НАТФИЗ е едно от малкото места, които не лъхат на прах и примирение. Гледайки как се вихрят наскоро завършилите Боряна Братоева и Мила Люцканова, съм склонна да се съглася с нея. Заразителни със своята неподправеност, те покоряват с идеализма на наивните близначки.
Почти всяка сцена от представлението напомняше на соц паметник. Пред очите ни оживяват Альошата и съветската армия, а нагледно се демонстрира българо-съветската дружба. Изчистената сценография заменя дежурните масивни конструкции с провокативни видео материали. Намирам оформянето им като комикс за доста сполучливо решение.
„Сестри Палавееви“ зачерква готовите формулировки и се измъква с лекота от клишетата. Отвореният финал си плаче за продължение – в книжен, пък и в сценичен вариант.
Постановъчен екип:
Драматизация: Алек Попов и Деляна Манева, по едноименния роман на Алек Попов
Постановка: Елена Панайотова
Сценография: Петър Митев
Костюмография: Николина Костова-Богданова
Музика: Асен Аврамов
Хореография: Татяна Соколова
Видеодизайн: Петко Танчев
Анимация: Сотир Гелев
Фотографи: Георги Вачев и Атанас Кънев
С участието на: Боряна Братоева, Мила Люцканова, Добрин Досев, Симеон Алексиев, Венелин Методиев, Елена Кабасакалова, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Димитър Димитров, Красимир Василев, Троян Гогов, Димитър Банчев, Стилиян Стоянов, Петър Петров, Тихомир Кутев, Александър Секулов – Младши
