„Сън в лятна нощ” навярно е една от най-пребъдналите се постановки. Чувала съм за много и различни режисури на този спектакъл и да си кажа право, никой не е казал, че не е впечатлен. Класът на проф. Пламен Марков също приюти това славословие на моя вечен любимец Уилям Шекспир.
А това представление не е обикновено представление със сцена, актьори, реплики, сценарий, декор. Ами, не! Това е нещо изключително наяве, но пък много насън. Това е нещо като покана за въображение, която оцветява всяка реплика в такава изящна рима, че през цялото време слухът ти пиршествува. С този неповторим превод умът ви наистина е ангажиран напълно и по най-красивия възможен начин. За това, разбира се, допринасят и младите таланти, които дават всичко от себе си, за да съживят тези думи-жарави. И това несъмнено се превръща в един истински плам от емоции, смях, движения. Цялата сцена е заета от души, част от които са наистина вълшебни.
За сюжета няколко думи искам само да подхвърля: крале и кралици (реални, ама магически) спретват празненства за своите сетива. Сватби и любовни страсти са виновници за много недоразумения и несъстояли се сънища. Предмети и явления се одухотворяват и ти стават по-любими от човеците. Двата паралелни свята на заклинания и заповеди се преплитат в човешката съдба. Амазонки, феи, крале и обикновени човеци се събират, за да се забавляват с представлението на трупа актьори. За щастие обаче виждаме и самите приготовления, които всъщност са есенцията. Нали казват „дяволът е в детайлите” – е, там е.
Ето тук вече идва на власт смехът и превзема цялата зала. Ама от камък да си, ще се чупнеш. Никога не съм ходила на едно и също представление два пъти. До сега. Мисля и да потретя. Тази бърканица е наистина най-забавният спектакъл, на който съм имала късмета да бъда свидетел.
Искрено голям почитател съм на Тизба (Ахмед Юмер) и Пирам (Георги Йовчев). Тези момчета предават такава енергия и невероятност, че е трудно да не ти станат любимци още след девет и три четвърти от минутата, в която се явят 😉 . Няма да издавам ролята на Мери Фльорцата (Десислава Маджунова), но тя ме накара да се смея със сълзи, ама крокодилски. Всички прекрасници играха завладяващо и половина, но това вече трябва да ви е станало ясно, иначе не бих харесала и моите любимци.
Тук няма баласт. Няма нещо излишно и в продължение на два часа и половина реалността се пречупва през призмата на актьорската игра и ти си друг човек. След тези два часа и половина пък съвсем. Може би наистина беше нужно в началото на новата година да идем с моите приятели на точно това представление. То е пълно с магия, забава, надежда и сбъднатост – точните съставки за една напълно успешна и пълноценна нова история от живота ни.
Този клас пък притежава „нещото”. Ако искате да разбере какво, те ви очакват още на 13 януари в техния си дом – НАТФИЗ – Голяма сцена.
И накрая само искам да изкрещя: „Мистерио, Шекспир, направих ти чай. Ела, ще говорим за театър. Чакам те вече 400 години.“
Творчески екип:
постановка: проф. Пламен Марков
сценография: доц. д-р Мира Каланова
музика: Петя Диманова
кукли: д-р Петя Караджова
сценограф-асистент: Василена Ялъмова (ІV курс СЕД, клас проф. д-р Чайка Петрушева)
Участват: ІV курс „Актьорство за драматичен театър“, клас проф. Пламен Марков:
Анелия Мангърова, Десислава Маджунова, Елена Петрова, Ирина Митева, Катерина Стоянова, Мария Сотирова, Полина Недкова, Славена Зайкова, Александър Евгениев, Александър Караколев, Ахмед Юмер, Венцислав Сариев, Георги Йовчев, Димитър Димитров, Николай Петров, Николай Желев, Станислав Кондов, Цветан Пейчев
и
Елица Йовчева, Максима Боева, Стефан Зарев
(ІV курс „Режисура за драматичен театър“, клас проф. Пламен Марков)
със специалното участие на Калин Ангелов
снимки Мария Захариева (III курс „Фотография“)