За първи път гледам постановка два пъти и причината естествено не беше, че не ми е харесала, а защото след края й останах с чувството, че нещо е останало скрито от погледа ми. Не ме разбирайте погрешно, представлението „С любовта шега не бива” ми хареса много, но също така е факт, че е трудно понякога да разбереш Мариус Куркински. Постановката те кара да търсиш по-надълбоко в смисъла, някъде под срещата на вярата с любовта. Но нека ви опиша част от преживяното.
С влизането в салона виждаш леонардовата „Тайна вечеря” и огромна маса, покрита с бяла покривка. Оставаш с чувството, че ще се състои втората тайна вечеря, но този път между актьорите, и е почти така. Масата се оказва място на много изповеди и своеобразен олтар на цялото действие. Представлението започва с разходката и монолога на иконома на къщата (Валери Йорданов). Неговият персонаж е важна и неотменна част от живота на героите. Лице, което се появява неочаквано, но винаги на правилното място. Носейки със себе си почти всеки път бокал, за мен той е не просто иконом, а божественият елемент в постановката. Изобразява вярата и религията в най-чистата им форма и се превръща в пълен антипод на духовните лица в представлението.
Действието се развива в замъка на барона (Юлиан Вергов), който очаква завръщането на сина си Пердикан (Владимир Карамазов) и племенницата си Камий (Александра Василева) с идеята да ожени двамата млади. Но през годините, прекарани в манастир, Камий се е променила и не приема ръката на своя братовчед. След няколко тайни срещи между двамата започва да проблясва любовта, но никой от двамата не я признава пред другия. Скоро топлите им чувства се превръщат в причина за избухването на война между тях. Облечени в червено, Камий и Пердикан започват да се нападат с думи и действия. „И в любовта, и на война всички средства са позволени”, затова в любовната битка е включена и Розет (Ана Пападопулу), млечната сестра на Камий. Както на всеки боен фронт, и на този падат много жертви, включително и любовта на Камий и Пердикан. А с последната капка вино, която ще се разлее по бялата покривка, ще падне и последната капка кръв, която ще прекрати войната между влюбените.
От множеството монолози, любим ми остава този на Пердикан в края на първо действие. Всяка дума те уцелва. До теб достига желанието да обичаш въпреки всичко, въпреки болката, дори и само за няколко секунди.
Освен любовта няма как да не присъства и вярата. Като нейни „защитници” влизат двама свещеници и монахиня. Те са пълна противоположност на божественото в персонажа на Валери Йорданов. На пръв поглед духовни лица, но с по-различна религия. За свещениците най-святата вяра е тази към масата. Техните богове са храната и виното, а най-съкровеното им желание е обядът. Бялата покривка е техният олтар, а мястото на масата е по-ценно и от титла.
Всичко в героите е експресивно – от облеклото до движенията и жестовете им. Понякога дори достигат до крайност, която може да изглежда забавна или дори абсурдна, но винаги е на правилното място. Според някои зрители именно експресивността е съсипала представлението, затова моят съвет е, ако не ви забавлява, абстрахирайте се, има заложени много по-важни и ценни неща в постановката.
„С любовта шега не бива” е по текст на Алфред дьо Мюсе и е признат за шедьовър на френската драматургия. Музиката към постановката нахлу в главата ми и си тананиках мелодията до вкъщи. Ако и на вас ви се случи, подсказвам, за да не търсите: основният музикален мотив е на композитора Георг Хендел и се казва Theme Sarabande.
За мен „С любовта шега не бива” беше първото представление, след чийто край не се замислих, а усетих липса, сякаш не съм успяла да видя и осъзная видяното. Може би и затова повторих, за да намеря своето изгубено парченце от големия пъзел, заложен в постановката. Затова, ако вече съм ви заинтригувала, можете да се включите в 101-вото представление следващия месец, което за мен изглежда по-впечатляващо като цифра. Постановката се играе на Голяма сцена в Народен театър „Иван Вазов”.
Творчески екип:
Постановка: Мариус Куркински
Сценография и костюми: Никола Тороманов
Музикално оформление: Мариус Куркински
Фотограф и художник на плаката: Павел Червенков
Участват: Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Йосиф Шамли, Александра Василева, Рени Врангова, Ана Пападопулу, Захари Бахаров, Валери Йорданов, Благовест Благоев
