Режисьорът Анастасия Събева: Коя друга пиеса изпълва смисъла на любовта повече от „Ромео и Жулиета”?

0
0

Премиерата на спектакъла “Ромео и Жулиета” е съвсем скоро. На 22-ри и 30-ти октомври публиката ще може да се докосне до вечния текст от У. Шекспир в превод на Валери Петров. Новият, различен и младежки прочит на вечната любовна история ще се състои на Голяма сцена в Младежки театър, а актьорският екип включва любими лица като Kойна Русева, Стефан Мавродиев, Николай Луканов, Августина-Калина Петкова, Явор Вълканов, Кремена Деянова, Юлиян Петров, Ахмед Юмер, Боян Арсов, Николай Владимиров, Велизар Емануилов, Станислава Николова.

Режисьор на спектакъла е познатата ни Анастасия Събева. Тя вече е поставяла успешно на сцената на Младежки театър през 2016-та година вълшебния спектакъл „Алиса в страната на чудесата“, който все още e част от репертоара на театъра.

Сценограф и костюмограф на проекта „Ромео и Жулиета“ е Ада Паунова, композитор е Добромир Кисьов, а отговорен за хореографията и сценичния бой е Александър Манджуков.

В един следобед разговаряхме с режисьора на спектакъла – Анастасия Събева. Прочетете какво ни разказа тя:

Защо твориш?

Вярвам, че изкуството и религията са единствените територии, в които обект е човешката душа и чувствителност; това е нематериалният, метафизичен свят, който създава само и единствено човекът. А да се занимаваш с душата е най-фината и отговорна работа… даже повече отколкото си представяме. Та, гледам на тази професия (режисьорската) с огромен респект и страхопочитание. Все още дори не знам дали изпълвам същинския смисъл, в който тя функционира и с който е заредена. Иии да – творя, защото не знам по какъв друг начин да изразявам себе си и да предавам това, което ме вълнува. Страдам от ултимативния страх, че огромната ми енергия може да ме завладее и да потъмнее т.е., гледам да я сублимирам и да правя изкуство, защото се боя, че може да се превърна в жестоко неприятен, дистанциран и черен човек… (смее се) 

Скоро ти предстои премиера на последния спектакъл, по който работиш – “Ромео и Жулиета” от У. Шекспир. Каква беше причината да се спреш именно на този текст?

Любовта. Това е моето обяснение в любов към любовта… Може да звучи смешно, но си давам сметка, че основен двигател в целия ми съзнателен живот – и в професионалния, и в личния, е била любовта пред всичко друго. Знам, че съм пораснала заради всички глупости, падания, ставания, радости и несполуки, които я съпътстват, а коя друга пиеса изпълва смисъла на любовта повече от „Ромео и Жулиета”… Затова смятам, че към нея или трябва да се подходи с младежка смелост, безотговорност и наивност, или трябва да бъде вече осмислен, зрял поглед към невинноста. „Ромео и Жулиета“ е най-известната любовна история в човешкото съзнание. Няма зрител, който да не знае част от текста: „Два рода равно знатни от Верона…“, да няма изградена представа или модел за вечната история за невъзможната любов, а на мен ми се иска този модел да не бъде забравян.

Работиш с талантлив екип, в който си партнират артисти от различни възрасти и опит… разкажи ни малко повече за процеса, през който преминахте и за това какво искаш да кажеш на публиката с този спектакъл? 

Трупата ни е съставена, както от съвсем млади актьори, така и от вече утвърдени, като Стефан Мавродиев, Койна Русева и Николай Луканов. За мен беше много важно Ромео и Жулиета да са наистина невръстни, затова девойката Кремена Деянова още даже няма 18 години, а Явор Вълканов е студент в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Процесите в театъра за мен винаги са интензивни и емоционални, между нас артистите се развиват почти любовни взаимоотношения с всички страсти, препирни и хубави мигове. И това е може би най-прекрасната страна от нашата работа, не я давам за нищо на света. Знам, че публиката винаги усеща как е направен един спектакъл и с какво е зареден – тук мисля, че има много любов!

Трудно ли се прави частен театър в България? 

Частен театър в България се прави по-трудно, отколкото си мислим, че се прави! Ноо не и невъзможно. В крайна сметка вярвам, че мечтите са, за да се сбъдват и няма нищо страшно. Искам да изразя огромната си благодарност към директора на Младежки театър – Владимир Люцканов, който прояви цялото разбиране на света и приюти идеята ни буквално в последния момент. Нашето театрално сдружение „Кралят елен” спечели проекта „Ромео и Жулиета” на последната сесия по Програма „Култура” на Столична община, но се оказа, че ако остане изцяло частен, сами няма да успеем да покрием всички разходи по спектакъла. И да – наистина е трудно да съществуват частни театрални инициативи. Г-н Люцканов разбира това и ни даде възможост да реализираме свободно артистичните си идеи; така този проект се превърна в копродукция с Младежкия театър, затова половината от актьорите са от трупата, останалите – външни. Получи се изненадващо приятна комбинация, всички бяхме приети изключително добронамерено и репетирахме пълноценно и с цялата си творческа енергия.

Превод: Валери Петров
Режисьор: Анастасия Събева
Сценография и костюми: Ада Паунова
Хореография: Александър Манджуков
Композитор: Добромир Кисьов
Фотограф: Гергана Дамянова

Участват: Августина-Калина Петкова, Ахмед Юмер, Боян Арсов, Кремена Деянова, Койна Русева, Николай Владимиров, Николай Луканов, Станислава Николова, Стефан Мавродиев, Юлиян Петров, Явор Вълканов, Велизар Емануилов

Проектът е финансиран от програма „Култура“ на Столична община

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here