Различната реалност на “Колекционерката”

1
0

Гост автор: Ирена Кръстева

Лутащият се човек е често срещан между своите избори, неволи, мечти, копнежи, реалност и илюзия. Сбор от неща, поставени в една външна граница, наречена тяло, но случващи се в съзнанието, в невидимото на пръв поглед за света съществуване на човешкия дух. Видимото начало на границата са очертанията на тялото, с което започва моноспектакълът „Колекционерката“ в Театът 199 “Валентин Стойчев”. Дали петите са края, а главата – началото и, ако да –  то те се променят, израстват, а заедно с тях и границите на вътрешното се изменят. Тази постановка представя философски въпроси за съня, реалността, илюзията, вътрешния диалог със себе си.

Предметите са непотребни за едни, а други ги поставят като цел на своето съществуване, превръщайки ги в своя колекция. Ала има и събирачи, също като героинята в лицето на Мая Бежанска, които се фокусират върху вътрешното си Аз, изграждайки спомени, създавайки един богат вътрешен свят, който се разминава с реалността. Такава е и рисунката на героинята – точка в лист, която майка ѝ отрича да е рисунка, но създателят ѝ се себеизразява и прави крачка към разкриването на вътрешния си образ и допира му с реалността.

Тя е не само колекционерка, но и творец, тъй като всяка колекция има своя създател чрез подреждането и събирането. Тя създава свят, в който пчелите имат свое мнение относно съществуването, а чаят от мандрагора ти помага да омагьосваш.

„Не битието определя питието, а питието – битието“

Тази реплика от постановката с известна абстракция и доза смях поставя препратка към един от основните философски въпроси,а именно за обективната реалност, която съществува независимо от нашето съзнание и е наречена битие. А тази обективна реалност контрастира с вътрешния свят, който гради своите си „реалности“.

Реалност, в която детският свят често е непонятен за възрастния. В него героинята е изпитвала противоречие между вечно поставяните от родителите ѝ правила и онова, което е имала желание да прави. Задава се въпросът за сътворението на Адам и Ева, как те са се появили без своето детство?

Колекционерката” не е представление, което ме накара да се смея със сълзи, въпреки че имаше не малко забавни моменти.  Но е такова, за което бих се върнала отново, за да открия още и още скъпоценности из една богата колекция.

Изменчивостта на нещата е осезаема във външния свят, но духът на човек е готов да намери начин, за да задържи привидно постоянство около себе си, събирайки спомени от промяната „и тогава започнах да бера лете цвете, зиме – снежинки.“.

Постановъчен екип:

режисура: Катя Петрова
участват: Мая Бежанска
музика: Христо Йоцов
сценография: Рим Ямамура

1 коментар

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here