Гост автор: Ирена Кръстева
Лутащият се човек е често срещан между своите избори, неволи, мечти, копнежи, реалност и илюзия. Сбор от неща, поставени в една външна граница, наречена тяло, но случващи се в съзнанието, в невидимото на пръв поглед за света съществуване на човешкия дух. Видимото начало на границата са очертанията на тялото, с което започва моноспектакълът „Колекционерката“ в Театът 199 „Валентин Стойчев“. Дали петите са края, а главата – началото и, ако да – то те се променят, израстват, а заедно с тях и границите на вътрешното се изменят. Тази постановка представя философски въпроси за съня, реалността, илюзията, вътрешния диалог със себе си.
Предметите са непотребни за едни, а други ги поставят като цел на своето съществуване, превръщайки ги в своя колекция. Ала има и събирачи, също като героинята в лицето на Мая Бежанска, които се фокусират върху вътрешното си Аз, изграждайки спомени, създавайки един богат вътрешен свят, който се разминава с реалността. Такава е и рисунката на героинята – точка в лист, която майка ѝ отрича да е рисунка, но създателят ѝ се себеизразява и прави крачка към разкриването на вътрешния си образ и допира му с реалността.
Тя е не само колекционерка, но и творец, тъй като всяка колекция има своя създател чрез подреждането и събирането. Тя създава свят, в който пчелите имат свое мнение относно съществуването, а чаят от мандрагора ти помага да омагьосваш.
„Не битието определя питието, а питието – битието“
Тази реплика от постановката с известна абстракция и доза смях поставя препратка към един от основните философски въпроси,а именно за обективната реалност, която съществува независимо от нашето съзнание и е наречена битие. А тази обективна реалност контрастира с вътрешния свят, който гради своите си „реалности“.
Реалност, в която детският свят често е непонятен за възрастния. В него героинята е изпитвала противоречие между вечно поставяните от родителите ѝ правила и онова, което е имала желание да прави. Задава се въпросът за сътворението на Адам и Ева, как те са се появили без своето детство?
„Колекционерката“ не е представление, което ме накара да се смея със сълзи, въпреки че имаше не малко забавни моменти. Но е такова, за което бих се върнала отново, за да открия още и още скъпоценности из една богата колекция.
Изменчивостта на нещата е осезаема във външния свят, но духът на човек е готов да намери начин, за да задържи привидно постоянство около себе си, събирайки спомени от промяната „и тогава започнах да бера лете цвете, зиме – снежинки.“.
Постановъчен екип:
режисура: Катя Петрова
участват: Мая Бежанска
музика: Христо Йоцов
сценография: Рим Ямамура
Comments are closed.