Преди време три пишещи момичета грабнаха нашата награда за есе на тема „Театър, любов моя“. Мина Такова, Яница Христова и Светослава Ингилизова спечелиха обиколка из театрите „Българска Армия“, „София“, МТГ „Зад канала“ и билети за постановка във всеки един.
Момичетата надникваха с интерес в кътчета от театъра, които никога до сега не се успявали да видят и разговаряха с хората, които обикновено остават извън светлините на прожектора – гримьори, осветители, озвучители, PR-.
Светослава сподели за нас: „Радвам се, че имах възможността да видя „бекстейдж“-а. Това по никакъв начин не развали магията от сцената, която, вярвам, ще изживявам всеки път. Цялата картина не се вижда от зрителя по време на постановката, но на пристрастените към театъра ни е важно да я обгърнем цялата. Благодаря на LoveTheater, че ми даде възможността да усетя пулса на театъра и видя всички онези хора, които правят така, че той продължава да живее заради нас и въпреки държавата.“
Яница: „Ние вече сме част от просветените, които знаят отговорите на тези въпроси. Благодарение на това никога няма отново да бъдем обикновени зрители. Защото оттук нататък ще наблюдаваме с очите на хора, докоснали се например до историята на онази гардеробиерка, прекарала над 20 години в театъра – в началото попаднала случайно зад кулисите, но след това, омагьосана от духа на изкуството, остава завинаги.
Защото знаем за гримьорите, които познават всяка черта от лицата на актьорите, всяко дребно несъвършенство, което мигновено изчезва под четките им и извайва перфектния образ на героя, който тази вечер ще блесне на сцената в 19 часа.
Защото със собствените си пръсти се докоснахме да озвучителната техника, която изпълва залата с музика – в онзи, прецизно изчислен момент, когато публиката е притихнала и действието на постановката набира скорост.
Защото присъствахме на репетиции, в които актьорите полагат неимоверни усилия, за да разсъблекат собствената си душевност, да се освободят от всички онова, което са те самите, за да влязат в кожата на някой друг, за да вникнат в начина на мислене не героя, в неговото светоусещане, в характера му.
Защото се уверихме, че театърът е една машина за чудеса. В нея работят десетки личности. Част от тях остават срити зад кулите. Но ежедневно дават най-доброто от себе си, за да бъде магията на театъра винаги будна, винаги жива, винаги да ни приветства и да ни кара да се чувстваме уютно в театралния дом. И когато вечер театърът се изпълни с аплодисменти, това само доказва, че всички са си свършили работата по възможно най-добрия начин!“
Мина: „Признанието, дори и малко, прави човека щастлив! Затова Ви благодаря за това малко голямо щастие, което донесохте в живота ми! Не материалното, а духовното беше важно, затова лично на мен ми беше изключително интересно да надникна зад кулисите на три от най- емблематичните ни родни театри. Не знам дали въобще някога ще имам пак тази възможност (но искрено се надявам) да стъпя на сцената им, да се разходя из коридорите и да науча дори и най-тайните кътчета, които си носят своята магия и очарование. Да срещнеш погледите на актьорите преди да излязат да изиграят поредното или първото си представление, да гледаш на живо тяхната репетиция минути преди залата да се изпълни със зрители – ето това ме впечатли истински! Благодаря и за веселата среща с хора, които поддържат имиджа на театъра – PR-ите, които, разказвайки забавни истории и факти, ни разведоха из гримьорни, репетиционната, зали, стаите на осветители и озвучители, гардероби и тайни коридори.
Пожелавам на повече хора да имат тази възможност да надникнат дори за малко зад кулисите и да се влюбят!“
