Разговор с режисьора Боян Крачолов за Хамлет – през репетиция към спасение

Е, ако се чудите къде може да гледате една от най-известните Шекспирови трагедии – „Хамлет“, и да чуете този вечен текст, неподвластен на времето и съдържащ цялата „гнилост“ на битието ни, може да го направите единствено в ТР „Сфумато“. Там в началото на месец септември се състоя премиерата на спектакъла „Мишеловката“ – фантазма по единствената репетиция на Хамлет с градските трагици по пиесата „Хамлет“ на Уилям Шекспир, с режисьор Боян Крачолов. Предложено и селектирано от Малък сезон 2019. Избрано сред почти 20 спектакъла да остане в репертоара на Сфумато. И ето, то е там. Неслучайно!

Това е вашата възможност. Друг „изход“ няма. Бонус – едни млади и изключително нахъсани актьори (Галя Костадинова, Иван Николов, Йордан Ръсин, Божидар Йорданов, Симона Здравкова и Владимир Матеев), които сменят лица и играят зашеметяващо!

Разговорът ни с режисьора Боян Крачолов протече в неформална, дори приятна обстановка с приятели. Е, вече се сещате, че тези приятели са актьорите и част от екипа на спектакъла. Срещнахме се някъде преди премиера и малко след залез. Говори Той, говорят и Те. Чуйте ги:

Начало.

Галя Костадинова: „Мишеловката“ е един от най-любимите процеси, които съм имала досега, защото тук свободата е максимална. Всички сме свободни и сме съучастници в целия процес и аз се чувствам много творец в този проект заедно с Боян и всички останали.

Споменахме за „свободата на актьора“. Боян, знаеше ли предварително кой коя роля точно трябва да изиграе? Разкажи ни малко повече за подбора на актьорите конкретно тук.

Боян: Да, хората си дойдоха с ролите.

Иван: Аз се съгласих заради ролята, която ми предложиха – Духът на бащата на Хамлет, на стария крал. (смее се)

Боян: Аз затова съм си събрал актьорска трупа. Хора, на които някак си съм гледал по този начин. Реално съм работил само с Иван от този екип преди. Но ги познавам, да, и си мисля, че може да звъним на едно ниво, затова гледах да ги събера именно като актьорска трупа… като тази трупа на градските трагици. Да не са всичките от една възраст, да не са и на възрастта на ролите и персонажите, които играят, а да има нещо, което да се доближава до това. Да могат да се подлъжат да влязат по-лесно по някакъв начин.

И какво от това? Какво за теб е актьорът?

Боян: За мен актьорът е много особено животно и нещата, които на този етап правя, са свързани именно с актьорите, свързани с идеята за театъра и свързани с това, в което вярваме. И идеята тук е, че първо “Хамлет” е пиеса, която винаги по някакъв начин трябва да присъства във всяко време. Това е нещо изключително и изумително и, че няма окончателен текст тази пиеса е още по-странно. Факт е, че ние сме в момента в едно подобие на тази Дания, която е просмукана от греха, която е просмукана от този братоубийствен библейски грях. И, актьорите, понеже са малко по-сетивни, малко по-фино настроени инструменти, точно това могат да усетят. Аз искам да видя дали може да се разгледа по-голяма част от “Хамлет” през репетицията, да видя, защото нашият век, за мен поне, е изключително изметнат откъм духовно измерение. Тоест, винаги се гледа една друга страна на нещата, а това нещо, тази свята територия за мен в човека се низвергва, не ѝ се обръща толкова внимание и тези хора усещат този крах, който предстои на целия свят, поне според мен. Всяка система се срутва, това е правило. Това нещо също ще се счупи скоро и актьорите някак си, навлекли чужди грехове, навлекли чужди мисления да се опитат да се справят с тях като с реални, те да бъдат като един жертвен агнец, не по своя воля, а по задължение, едва ли не, по неизбежност, в някакъв неистов опит да предпазят всички останали, като се погубят.

Заложил си като основна тема актьорската репетиция – едната единствена, която се твърди, че е имал Хамлет с актьорите. Защо?

Боян: Винаги ми е била интересна темата за ръба между реалност и фикция. Кое е истинско изобщо? Темата за истината също е много моя и затова считам, че един актьор има как да се превърне в човека, за когото говори, човека, който играе и това си е неговата си хамелеонска природа, която на мен поне ми е много странна. Според мен, ако ще е пиеса, която се занимава с репетиция, това трябва да е „Хамлет“. Всъщност, въобще не е сигурно дали я има или не. По текст нямаш категорични данни. Някои твърдят: имало е репетиция, други – нямало е, той само им раздава текста. Все пак си представих, че има възможност в това той да се е разиграл като човек, който  – за мен поне Хамлет е човек, който адски много не иска да бъде това, което е. Никой „избран“ не иска да бъде избран и не иска да прави това, което трябва да направи. Той не иска това бреме и тази репетиция е възможност да прояви някаква друга черта от неговата природа. Може би той би бил страхотен актьор..

И това е шанс да бъде нещо, което може би е щял да бъде, ако не се беше случило всичко това и ако не трябваше той да е датският принц, който трябва да отмъщава за нещо, което не е направил. Да отмъщава за чужди грехове, които пак са косвено върху него. Той е достатъчно светнaто момче, за да се занимава с нещо различно…това е някак си големият му парадокс..поне аз така мисля на този етап. Че той най-много не иска, а е най-близо от всички Шекспирови персонажи да надскочи и да надмогне тази тъкан на пиесата и същевременно му е най-невъзможно да го направи. И затова исках да видим Хамлет по друг начин, да го видим през нещо друго. “Мишеловката” е и опит за скачане и до някаква Антична драма, за което препращам и през маските на актьорите. Пък и има нещо много странно в генезиса на „Мишеловката“, в самата идея за пиеса в пиесата, отдолу, мисля си, стои намерението за размаскиране на битието именно чрез навличане на някаква маска…

Някой правел ли е нещо подобно преди?

Боян: Не съм открил данни. Търсил съм, но не съм открил.. другото нещо, което ме нахъса, са всичките теории че „Хамлет“ всъщност е монодрама и от един момент насетне персонажите се държат като Хамлет. Има един монолог, който  води цялата пиеса. Още повече ме изумява фактът, че почти нито едно от големите събития не се случва пред очите на зрителя. Някак си винаги идва един човек и разказва за това, което се случва. Ти не виждаш убийството на Стария крал, не виждаш как Клавдий се е оженил за Гертруда, не виждаш как Офелия се самоубива, не виждаш нищо от събитията .. дори убийството на Полоний е зад завесата. Тези актьори може би поемат страшно много от режисьора, който ги води, и казват това, което той само си е мислил. Това ми се случи и на мен по време на процеса. Има и комични елементи в репетициите, това е неминуема част от работата ни.

Божидар, близък ли е Хамлет като персонаж до теб?

Божидар: Не знам, в някакви отношения може би, да. Откривам се в него. В други нетолкова и точно това е интересното..там където не се откривам, там е предизвикателство за мен.

Другите актьори, вие нещо да кажете за ролите и сюжета?

Владимир: Аз искам да кажа от актьорска гледна точка, че ние не играем просто Лаерт, Хамлет, Офелия, Гертруда, Клавдий, Стария крал, ние играем актьорите, които играят Офелия, Гертруда, Клавдий, Хамлет, Лаерт и Духа на Стария крал.. ние играем актьори, а да играеш актьор беше най-странното след това представление, защото аз по време на самия спектакъл не изпитвам умората, която изпитвам след спектакъла и тогава си давам сметка, че този спектакъл наистина е тежък за актьора. Защото ние тук сме натоварени с ролите да играем актьорите, които също се уморяват, което означава, че ние не сме натоварени само с шекспировите образи, а и с тежестта на ролите на актьорите, които самият Хамлет  им е дал..тоест ние сме натоварени не с една роля, а с роля по две х2.

Иван: Има някаква мантра в повторението на сюжета. Сюжетът много бързо се разкрива още в началото, след това се повтаря веднъж през репетицията, след това се повтаря още веднъж в самото случване на трагедията, когато те вече не са актьорите, а вече са прекрачили границата и са онези хора, на няколко нива се случва по време на цялото представление.

Ирен, ти си сценограф на проекта. Нещо повече за сценичното пространство ще ни разкажеш ли?

Ирен Дойчева: Няма го.

Йордан:  – Не.

Вие репетирате повече от четири месеца „Мишеловката“. Как преминаха репетциите?

Владимир: Въздухът на тях не стииига..просто не стига!

Иван: Репетициите са се случвали на всякакви места и по всякакво време при всякакви условия.

Владимир: Тук искам да добавя нещо, че както едно литературно произведение, по-конкретно пиеса, тя тръгва от бюрото на автора, там където го твори и стига вече на сцената, когато режисьорът го интерпретира. Ние в случая имаме пиесата, на която нашият режисьор е направил една аутопсия и е направил пиеса на собтвеното си бюро и ни закара у тях, за да видим до какъв резултат е довела неговата собствена аутопсия и отново ние заедно там от работното място взехме парчетата от телата си и отидохме на сцената, където го сглобихме. И мисля, че сме извървяли пътя от думата до сцената заедно!

Ирен: Може да добавим, че костюмите не сме ги мислили, че искаме да бъдат нещо конкретно, да се шият и т.н. – Ние сме ги взимали и сглобявали от най-различни представления, което също е някакъв код, защото всъщност това е една трупа, която отива да репетира с Хамлет. Тези костюми си носят историята от собствените представления (взети са от гардероба на Сфумато)

Нещо за последно… Реплика или молитва?

Владимир: Тъй като Хамлет вече е станал нарицателно, както и Дон Кихот е станал нарицателно, както са станали всички големи герои в световната литература. Затова искам да завършим с една реплика, която казва Лаерт, не знам дали е релевантна за обществото и времето, в което живеем, но репликата е: „Убит си, Хамлет!“

Хамлет (Б. Й.): А аз просто ще довърша: „Останалото е мълчание.“

Абсолютно неотносително, а категорично „Мишеловката“ трябва да се гледа, за да си отговорим поне на един въпрос от тези вечните и да отворим поне една врата от тези неотварящите се, излизайки от залата на Сфумато. Поздравления за екипа и дълъг живот на смисления театър!