Oбичам представления, които имат чисто физическо въздействие върху мен – учестено сърцебиене, пресъхване на устата, разширяване на зениците. Стайко Мурджев има виртуозно умение да подбира точно такъв тип текстове и да ги поставя на сцената по начин, който те оставя без въздух като след мощен удар в стомаха. След „Пухеният”, „Откат” и най-вече „Талантливият Мистър Рипли” очакванията ми бяха така завишени, че сигурно достигаха звездите и обменяха идеи с тях.
Тези, които ме познават, знаят, че рядко изказвам възторжено мнение за каквото и да е. Правейки тази уговорка, предупреждавам, че този текст ще прелива от възторг. „Разбиване” е копродукция на Театър 199 и ДКТ „Иван Димов” – Хасково, чиято премиера се състоя в края на 2014 год. От тогава не спира да предизвиква полярни реакции, което винаги съм считала за добър знак. Ако някой или нещо са универсално приети и възхвалявани, бягам надалеч. В такива случаи обикновено има нещо гнило, при това не само в Дания.
Пиесата представлява поредица от зловещи, наглед независими една от друга истории, разказани от участниците в тях без свян и капка разкаяние. Актьорите говорят директно на публиката, не просто разчупват, а направо срутват из основи стената, която обикновено отделя зрителя от действието.
Христо Петков кара сцената да пулсира при звука на гласа му. Това се получава, когато безскрупулният Вълк от Уолстрийт срещне американския психар на Крисчън Бейл. Неговият напрегнат и почти лунатичен поглед хипнотизира, докато с ирония разказва в подробности как не просто е допуснал, но дори е подпомогнал смъртта на новороденото си бебе. Затъмнението и апокалиптичната музика, която последва след края на историята, ме оставиха объркана и дезориентирана. За момент бях забравила къде се намирам. Очаквах, каквото и да последва, да бледнее пред чудовищността на чутото.
Грешах! Запомнете името на Дамян Тенев. Бях подочула за него покрай “Крал Лир“, но тъй като играе основно в театрите извън София, „Разбиване“ беше първата ни среща. Наистина не е лесно да последваш на сцената великолепното изпълнение на Христо Петков и не просто да не бъдеш бледо подобие, но да надградиш развитието на общата история. Правилните думи могат да имат по-разрушителен ефект, от което и да е действие, а неосъзнатата ненавист към самия себе си винаги прераства в агресия спрямо другия.
След този епизод вече бях разтърсена из основи, стъписана и дори емоционално изтощена. Представлението обаче не беше приключило с мен, предстоеше големият финал на арената на човешките съдби.
Анастасия Лютова е гигант на сцената. Гигант. Точка. Силата, която притежава, е направо плашеща. Пишейки този текст, отново преживявам всичко, което изпитах в сумрачната зала на 199 и усещам как губя контрол над думите, а погледът ми се унася в пространството. Затова и приключвам.
След краят на представлението ръкоплясках бурно заедно с останалата част от залата, но трябва да призная и някак механично. Не защото не бях впечатлена, напротив. Бях хипнотизирана. В мен бушуваше цял космос от блъскащи се мисли. По време на една среща наскоро Галин Стоев каза, че театралното представление трябва да бъде като православна икона – не да бъде гледано, а то да гледа с проникващи в дълбочина очи. Точно такова чувство имах след „Разбиване” – че някой ме е поставил на подиум и безмилостно е насочил прожектор към всички човешки пороци. Не защото някога съм попадала в някоя от посочените ситуации, но защото чувствах, че човек никога не знае на какво е способен той самият или обичните му.
Награди:
• Анастасия Лютова – Първа награда за женска роля на Международния фестивал на малките театрални форми – Враца 2015
• Анастасия Лютова – Номинация „АСКЕЕР“ 2015 за водеща женска роля;
• Христо Петков – Номинация „АСКЕЕР“ 2015 за водеща мъжка роля;
• Дамян Тенев – Номинация „АСКЕЕР“ 2015 за изгряваща звезда;
Постановъчен екип:
Режисьор: Стайко Мурджев
Автор: Нийл Лабют
Превод: Любов Костова
Музика: Петър Дундаков
Сценография: Огняна Серафимова
Участват: Христо Петков, Дамян Тенев, Анастасия Лютова, Луиза Григорова и Стелиян Николов
