“Пухеният” от другата страна на приказките

0
0

Противоречие. Зъл гений. Мрак. Така бих описала представлението „Пухеният” на Явор Гърдев, което се игра от доста години на сцената на “Театър 199”.

Начало. Музиката започна, осветлението угасна, а цялата публика в задушевния салон притаи дъх. Малка стая, прозорец, двама полицаи и един задържан писател. Нямаше нищо мило, нищо нежно, нищо очаквано.

Противоречие.

Пиесата се разгърна като книга, даваща ни на малки дози части от историята. И така до финала, когато ахваме и онемяваме от преживяваното. Всяка глава ни разкрива част от характера на задържания писател и ни въвлича в истински шокираща история.

Възможно ли е едно събитие да бележи целия ти живот? Една пиеса, която доказва, че съдбата играе ключова роля. Че всяко събитие, всяка случка и наше действие оказват влияние върху настоящето ни. Тук се намесва Пухеният – големият мек, направен от възглавници човек, който е готов да ни върне в детството, за да се откажем от тъжния и изпълнен с разочарования живот.

Зъл гений.

Писателският ум е необятно място, изпълнено с тъмни и многопластови истории. Разказът ми напомни за Стивън Кинг, чийто първи творби представляват детските му кошмари. Действието гравитира около писателя Катурян, който ни вдъхва доверие с незнанието и неразбирането на положението, в което се намира. В искрено недоумение е защо го разпитват за неговите истории. За неговите приказки. Приказките само по своята същност звучат мистично. Те са пътуване, търсене,  измислица. Те са бягството от реалността и нашето „Имало едно време”. По подразбиране ги свързваме с детското и невинното. Но текстът на Макдона предполага други смисли. Пространството на художествената излислица е превърнато в кошмар, от който няма изход. Чрез историята на героите ние откриваме мрачна бездна отвъд всякакви допускания. А героите откриват сами себе си един в друг. Вглеждайки се дълбоко. Откриват в човека насреща свои черти, свои проблеми, своята съдба.

Мрак.

Пренасяме се в най-мрачните кътчета от човешката душа. Въпреки това вътре е цветно и шарено – като лицето на клоун, чиято усмивка предизвиква тръпки. Зад неразбирането е затвореното съзнание, в което се крие разочарование и самота.

Противоречието е в основата на пиесата, а съвършенството на играта е неоспоримо. През цялото време хората се споглеждаха, някои дори не издържаха на това влакче на ужасите и излязоха, а аз стоях онемяла и изумена. От шокиращата история капеше черен хумор като съсирена кръв. А в залата често избухваше смях. Може би защото това беше начинът да приемем видяното. Със смях, по детски.

„Пухеният” ме развълнува. Представлението ме порази, очарова и остави без думи. Няма да ви разкажа сюжета, защото всеки сам трябва да преживее това усещане. Но признавам – не бих я гледала отново. Има истории, които са трудни за преглъщане, но мощта им е смазваща.

Постановъчен екип:

Режисура: Явор Гърдев
Участват:  Пенко Господинов, Михаил Мутафов, Стоян Радев, Никола Мутафов, Йоанна-Микаела Димитрова
Сценография: Никола Тороманов
Музика: Калин Николов
Костюми: Никола Тороманов
Превод: Искра Николова

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here