Ще ви разкажем за едно събитие от края на октомври, което може да ни върне размислите за културата и изкуството и мястото им в днешната реалност, както и за силата на изразената позицията пред и за публиката.
Във Велико Търново на 23 октомври се случи едно „Неочаквано събитие, извънредно произшествие“, както в пиесата на Н. В. Гогол „Ревизор“. В голяма степен Търновското събитие е по-неочаквано и по-извънредно. За представлението „Църква за вълци“ организираната публика дойде от Стражица и Севлиево (и двата града на около 40 минути път от Велико Търново). Спектакълът, режисиран от Пламен Панев, е изключителен, според отзивите. До тук – нищо неочаквано.
И сега следва извънредното… Малко преди началото актрисата Цанка Цанева отказа да играе, защото стачкува. Публиката я умоляваше, тъй като зрителите няма защо да бъдат ощетени заради вътрешни проблеми. Тя не само, че не се съгласи, но заедно с няколко свои колеги от оперетата попречиха на публиката да влезе в театъра. В резултат на сблъсъците хората се заканиха да не стъпят повече в МДТ „Константин Кисимов“. В същото време, останалите осем актьори бяха с костюми и готови да започнат. Друг въпрос е защо не изразяват позиция в ситуацията и ако искат да играят, защо не вземат страната на публиката?
Дойде ред и на нечуваното! Търновската ситуация няма аналог в цялата световна театрална история! Актьори да гонят публиката си от театъра. Актьор да провали цял спектакъл. Нали според „Етика“-та на Станиславски единствената причина актьор да не се яви на представление е смъртта му!
Безспорно в МДТ „Константин Кисимов“ има много проблеми, като решаването на част от тях изисква технологично време. Натрупани са с десетилетия и няма как да бъдат изчистени за кратко време. Решаването им изисква диалог и цивилизованост от страна на всички. Да се изпада в подобни немислими, даже абсурдни случки е нелепо. На практика хората от театъра сами го закриват.
Дано всички от екипа на Търновския театър си направят правилните изводи от „произшествието“ на 23 октомври и то да не се повтори на следващи спектакли, защото публиката, която посещава театъра, няма вина за безхаберието на ръководства и държава.
