Проф. д-р Лидия Върбанова: Изкуството не може да съществува без своите аудитории

0
0

Проф. д-р Лидия Върбанова има професионален опит като консултант, преподавател, изследовател и мениджър, в над 60 страни, в областта на изкуствата и творческите индустрии. Тя е постоянен и гостуващ професор в престижни университети и учебни центрове в Европа, Канада, Кавказкия регион, Централна Азия и е носител на редица отличия. Създател е на национални и международни образователни програми и модули.

Потърсихме Лидия Върбанова, за да ни разкаже повече за професионалната си дейност и интересните проекти, от които е част.

Как започна Вашата кариера и стъпките към успеха?

Винаги замествам думата успех с професионално щастие. За мен успехът е много относителен. Когато един човек много обича това, което прави и се събужда сутрин с радост, че ще отиде на определено работно място, ще помогне на някого – за мен това е голямо постижение.

От една страна, любовта ми към изкуството и от друга страна, моето академично образование в икономически институт, са пътят към моето професионално щастие – една комбинация между изкуството и икономиката.

Реших да съчетая икономиката с изкуството и културата и така се роди идеята за моята дисертация за организация и управление на сценичните изкуства. След това спечелих няколко международни стипендии и изследователски награди в различни страни, което ми даде възможност да пътувам и да направя част от изследването си в Оксфорд.

Професионалното ми израстване започна като взаимодействие между културните индустрии и всичко онова, което помага на изкуствата – икономика, маркетинг, мениджмънт, финансиране, онлайн технологии. Когато някой ме пита с какво точно се занимавам като арт мениджър и преподавател, винаги казвам, че обхващам това, което е извън творческия процес, което е около него и помага на артистите да намерят своите аудитории, да имат международна видимост, да творят и да продават изкуство.

В НАТФИЗ има 11 магистратури, една от които е Мениджмънт в сценичните изкуства. Какви са целите, които залагате в нея?

Тази магистърска програма съществува от 2005 г. и бе успешно ръководена от проф. Снежина Танковска. От март тази година я поех аз и с екипа на програмата решихме да я обновим. Сега магистратурата е с наименование Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии. В 21 век театърът не е изолиран, а е част от обществото и взаимодейства с обществото и с другите организации и затова решихме да разширим обхвата на театралния мениджмънт като дадем възможност на младите хора да управляват собствени проекти, да кандидатстват по европейски фондове, да търсят партньори по света, да прилагат онлайн технологии. Целта ни е тази специалност да стане по-глобална и по-отворена към международните аспекти и представянето на българското изкуство извън граница.

Разкажете ни за Конвенцията на ЮНЕСКО от 2005 г. за културното разнообразие. Поканена сте като част от международния екип от експерти за мандат 2019-2022г.

Това е един от ангажиментите ми в глобален план. Тази Конвенция обръща внимание на много важни аспекти от културата както на една отделна страна, така и в международен аспект. Например, това, че националните политики трябва да създават условия за развитие на културното многообразие и културните индустрии, че културните продукти имат едновременно икономически и социални стойности, че са необходими мерки за преференциално третиране на културни стоки и услуги и насърчаване на мобилността на художниците и професионалистите в областта на културата по целия свят, и много други. България е една от първите страни, които са подписали конвенцията, въпреки, че нейните стратегически и практически аспекти се дискутират рядко сред нашите професионалисти. Бях поканена да се присъединя към международната група експерти, която при желание и кандидатстване от съответната страна, влиза в помощ и съдействие за приложение на конкретни аспекти от конвенцията.

Какво още обхваща международната Ви дейност?

В екипа съм на една нова магистърска програма по културна политика и мениджмънт в Казабланка, Мароко – тя е първата по рода си в арабския регион. Тази година водих два модула – в областта на човешките ресурси, маркетинг и икономика на културата. Вече трета година съм гост-преподавател в Делхи, Индия, където организацията ARThinkSouthAsia предоставя стипендии за млади професионалисти в областта на арт мениджмънта и организира двуседмична учебна резиденция за страни от южна Азия – Бангладеш, Шри Ланка, Иран, Пакистан и Индия. Това са някои от международните образователните програми, в които участвам активно.

Какво най-силно Ви мотивира във Вашата работа?

Най-много ме мотивира положителната обратна връзка от младите хора и моите колеги. Един от многото примери е когато след години получих имейл от бивш мой студент от Молдова, с когото имахме разговор и той ми каза: “Благодаря Ви Професоре, че Вашата двучасова консултация ме доведе до Лондон и аз осъществявам мечтата си”. А когато разговаряхме, той даже нямаше идея какво точно иска и мислеше, че ограниченията са много и никога няма да може да се реализира извън Молдова… Имам много такива примери от различни страни по света, които доказват, че това, което правя има смисъл.

Другото, което ме мотивира, е срещата ми с различни аудитории. Освен образователната дейност в университети, водя и много семинари, уъркшопи, майсторски класове, които са предимно за професионалисти в областта на културата и изкуствата, защото осъвременяването на знанията е много важно. Моите обучителни сесии са интерактивни и са място, на което експерти обменят опит с експерти. Този обмен ме мотивира и от него се уча и аз.

Случват ли се в България подобни обучения?

Работя в България в продължение на по-малко от година и вече имам много покани. Една от обучителните сесии беше майсторски клас като част от Фестивала за опера и балет в Стара Загора миналата есен. Другият проект беше Есенна академия за културно и социално предприемачество по инициатива на Националната художествена академия и нестопанската организация “Шар Жар. Скоро започнах да работя по проект заедно с международната организация за сценични изкуства “Pearle” относно социалния диалог, който обхваща няколко страни, включително и България. Тази област е относително малко разработена и обхваща различни аспекти на взаимоотношенията между държавата, организациите на работодателите и организациите на работещите в сектора по отношение на трудовата заетост, социалните и безопасни условия на труд, схемите на трудово възнаграждение и много други.

Интересно е, че сте реновирали и посветили на Вашия баща проф.д-р Димитър Каменов Къща за творческо мислене.

Тази къща е наследство от моите баба и дядо и е в колоритното село Зверино, в живописното дефиле на река Искър, на около 70 км от София. Моят баща много обичаше това място и то е заредено с невероятна енергия. Той беше активен социален иноватор, вдъхновен университетски учител, автор на редица публикации в областта на стратегическото управление, индустриалните отношения, организацията на труда и други области. Неговата удивителна щедрост, топло сърце, мъдрост, упорита работа, чувство за хумор, желание за живот, са мотивацията ми за превръщането на тази къща в един международен дом за творчество и саморазвитие. Това не е къща за гости, в която да отидеш за няколко дни с компания, а е място за творци и иноватори, които имат нужда да избягат от градския шум и да творят в едно спокойно селско обкръжение. Трябва да се кандидатства пред нашето семейство с мотивационно писмо и творчески проект и при одобрение къщата може да се ползва за определен период от време срещу символично дарение.

Какво е за Вас изкуството?

Нещо, без което нашият свят нямаше да е същият. Щеше да бъде много скучен, черно-бял, тъжен и бездуховен. Изкуство има навсякъде и в почти всичко, което ни заобикаля. Вярвам, че във всеки човек има творчески потенциал и ние – арт мениджърите, сме тези, които трябва да създаваме на условия, при които тази творческа изява е възможна.

От друга страна, би следвало на всеки един човек на планетата да се даде възможност да има достъп до културни и творчески изяви. Тези два аспекта са също включени в Конвенцията на ЮНЕСКО за културното многообразие – самоизразяването чрез изкуството, реализиране на таланта и свободния достъп до изкуство, независимо от пол, раса, образование, местоположение, доходи и други фактори. Дълбоко вярвам в това. Защото изкуството не може да съществува без неговите аудитории и потребители – то съществува само когато е видяно, признато, когато публиките участват, когато се купува и се харесва. И мисля, че само тогава творците са истински щастливи!

Още за дейността и проектите на Лидия Върбанова може да научите от нейния сайт ТУК.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here