Предпремиерно, в камерната зала на Народен театър „Иван Вазов“, заглавието е „Богът на касапницата“ – жестоко и примитивно звучене, което няма нищо общо с интериора – модерен, но семпъл. Няма нищо общо и с първоначалните образи на героите – добре облечени, възпитани, любезни, с претенции за морал и ценности. Но в последствие разбираш, че служат на Бога на касапницата със своето бездушие, егоизъм, липса на такт и усещане за другия. Картината е опустошителна и през цялото време те държи в очакване за още и още от истинската същност на душите им.
В ролята на адвокатa Ален, който не се отделя от мобилния си телефон, е Владо Карамазов, чиято вечно неизслушана жена Анет, в ролята Александра Василева, получава нервен срив. Но преди ситуацията между тях да ескалира, ги виждаме засрамени и угрижени в дома на привидно хрисимия търговец на железария Мишел – Юлиян Вергов и съпругата му Вероник, писателка с афинитет към изкуството, Радена Вълканова. Повод за тази не толкова приятна среща е свада между децата на двете семейства. Последствията са два липсващи зъба и обезобразеното лице на детето на домакините.
Фалшивите обноски между героите нямат дълготрайна устойчивост. В последствие това се оказват две семейства пред разпад, защото „най-голямото изпитание е да живеем по двойки“. Разделението е на жертви и палачи, в един момент на мъже и жени, а в крайна сметка победители и победени няма.
Под режисурата на Антон Угринов, пред очите си виждаш грозната маска на света – твърде забързани и вглъбени в себе си хора, които не искат да разберат другия. Егоисти, слепи за чуждата истина. Всеки живее в свой собствен филм и е сам, напълно сам. Зад привидната любов има ненавист и неразбирателство и може би единствената сила, която сплотява тези хора, са децата.
Докато гледате „Богът на касапницата“ може да се появят въпроси как възпитавате децата си, на какво се дължи агресията им? Не е ли отражение на всичко, което виждат в семейството? Родителите завличат не само себе си – жертват и децата си. Несъзнателно ги възпитават да бъдат осакатените същества, в каквито са се превърнали самите те.
Последствията са катастрофални, защото Богът на касапницата се храни с незатихващи демони. Става все по-силен и непобедим и един ден ще погълне всички и всичко.
Comments are closed.