През „Бурята“ на Уилсън до пристана

0
0

текст – Радостина Иванова

Не е от най-леките задачи прохождащ да коментира творение, създадено от комбинацията на признат от векове текст и визията на нашумял и утвърден в днешно време артист, какъвто е режисьорът на „Бурята“ – Робърт Уилсън, но в няколко абзаца ще бъде направен опит за ревю на тази постановка с единствената цел да се даде бегъл поглед на заинтересуваните, които са свободни да потърсят цялата панорама в Народния театър.

Версията, която Уилсън и екипът му изграждат в колаборация с български артисти, е изненадващо нежна – сякаш погледът върху цялостната творба е като през фина блещукаща мрежа. Женските образи са ефирни и им е придадена чистота – както чрез белотата на костюмите им, така и чрез характерите, които персонажите носят и които се отразяват в облеклото и в поведението на сцената. В спектакъла има приказност, разпростираща се от сцената към публиката, пренасяйки я в света на една вълшебно-човешка история за пораснали деца.

Технически в постановката са използвани немалко идеи, които лесно биха могли да доведат до нейното утежняване и отдалечаване от публиката, но това е избегнато чрез семпло и елегантно представяне – например песните, димните и звуковите ефекти са комбинирани с изчистен фон, наподобяващ небосвода точно преди и след буря – скритото зад було слънце – като този фон не се сменя и остава все така чист по време на спектакъла. Декорите, които са изградени предимно като „скицирани“ блещукащи лед светлини, само насочват и ориентират зрителя, като оставят на собственото му въображение доизграждането и възприемането на обстановката. Началото, според мен, не е сред най-силните моменти в спектакъла, въпреки сложната задача актьорите да пресъздават движение върху палуба по време на буря, докато димните ефекти я наподобяват, допълнени от звуков ефект на трополящи тежки капки дъжд, но липсата на изграждане на наклонена сцена сякаш отнема от всички тези усилия вместо да ги подчертае. Движенията на актьорите са изпипани и създадени – те участват наравно с артистите не само като допълнение в изразните им средства, а като основен начин за оказване на влияние върху публиката през цялото време.

Смисълът на постановката е мащабен в житейски план – прошката – да можеш да я дадеш на себе си и на този, който те е наранил, независимо колко близък ти е бил, като това е погледнато чрез братопредателството. По ненатрапчив начин се засягат темите за първата любов, за свободата, за обичта на родителя към детето и неговата готовност да направи всичко по силите си, за да е то добре, за подлостта и угодничеството в стремежа на алчността към завоюване на повече /повече от всичко възможно/, за неопитността на младостта и за мъдростта на годините. Деветдесетте минути увличане в Голямата сцена на „Иван Вазов“ са изпълнени със ситуации и емоции, които, макар показани по магичен начин, са близки до живота на всеки зрител. Този спектакъл говори за значението на думи като близост, смисъл, обич, за това каква е цената на омразата и на прошката, но не ни назидава, а ни разказва.

Заглавието може да се разглежда като метафора – природно явление, макар тук предизвикано неслучайно, и душевно състояние – но и в двата случая краят е благоприятен. Бурята, поразила кораб в открито море, е само отглас и предвестник на много от емоциите и събитията, случващи се на героите, докато те са пред зрителите.

Приказките, както знаем от малки, обикновено свършват с щастлив край, така че не очаквайте да плачете, да сте покрусени или потиснати след тази постановка, а именно обратното – ще останете с чувство за лекота и чистота – така сякаш сте гледали как дъждът ромоли през прозореца по плочките и паветата на улицата и току-що е спрял, а вие сте излезли и сте вдишали прочистения въздух с аромат на преминал дъжд и чакате слънцето.

„Бурята“

Народен театър „Иван Вазов“

Режисура, сценография и художествено осветление: Робърт Уилсън

Участват: Веселин Мезеклиев, Радина Боршош, Жаклин Даскалова, Василена Винченцо, Явор Вълканов, Стоян Пепеланов, Пламен Димов, Валентин Ганев, Зафир Раджаб, Константин Еленков, Стефан Къшев, Васил Драганов, Ненчо Костов, Гергана Змийчарова, Вяра Табакова, Владислава Николова

Текст: У. Шекспир, превод: В. Петров

Снимки: сайт на Народен театър „Иван Вазов“, фотограф: Гергана Дамянова