Съдбата ги среща през 2011 година. Тогава Каталин Старейшинска кандидатства в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а Албена Георгиева е в комисията, която я приема в класа на проф. Иван Добчев. Каталин се утвърждава като една от перспективните студентки в класа. Още в трети курс играе главна роля в спектакъла „Антигона“, режисиран от него, която й носи и първата номинация за национална театрална награда „Икар“ в категория дебют. Албена Георгиева е една от малкото избрани да са студненти в първия, експериментален клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев. И също като студентка е избрана от Младенова за главна роля в спектакъла „Грехът Златил “ по Йовков. Многократно е номинирана и награждавана за работата си в театъра. И двете се отличават с ярко, мощно присъствие на сцената, и двете не се страхуват да експериментират, и двете са изявено драматични актриси, чиято игра е плътна, нюансирана. Приличат си даже на външен вид. Още докато Каталин беше студентка (2015 г.)започнаха да репетират заедно в пиесата от Тенеси Уилямс „Стъклената менажерия“, в която играят майка и дъщеря. Love.Theatre им зададе по три бързи въпроса:
Каталин:
1. Какво е усещането още като студентка да се изправиш лице в лице с преподавателката си по актьорство, и да играеш с нея на сцена?
Отношението ми към Албена никога не е било като към преподавател. Винаги съм я чувствала като своя майка. И това ми отношение е провокирано и от самата нея като човек. Албена е много противоречива личност. Понякога около нея се развихря буря (веднага може да разберете по очите й ;)). Понякога е много нежна и грижовна, но най милото е, че продължава да гледа на света като малко момиченце. Наивно. В работата си е абсолютен перфекционист, без претенции за големите си качества. Нито веднъж не ни погледна като студенти. За нея бяхме близки колеги, които си помагат взаимно. Да репетирам с нея беше вдъхновение и спокойствие. Знаех, че тя е там и ще ме научи или ще ме нахока, или просто ще ме прегърне и ще каже –„ Ох, глупаво дете“.
2. Кое е най- важното нещо, което научи от Албена Георгиева за театъра, за професията?
Че тази професия може да бъде много неблагодарна и трябва да си търпелив, което не значи да се примиряваш. Трябва да си дисциплиниран, което пък не значи да стоиш много отговорно на сцената, а напротив- да си позволяваш да грешиш. И най-вече култовите реплики-„ Не се занимавай със себе си“ и „Можем ли?“
3. Твоята Лора в „Стъклената менажерия“ е крехка, но не се оплаква, не е представена като жертва. Защо този подход към нея?
Не бих казала, че това е подход. Лора е крехка, защото тяединствена емпатира на хората около себе си и това я прави много чувствителна. Тя не е жертва, защото изборът да стои вкъщи и да не се слива с тълпата е неин. Нейният си избор, нейният красив стъклен свят. Лора е щастлива, дори когато Джим я оставя, защото целувката им и тяхната среща сбъдва най-голямата й мечта. Тя не изисква, не хленчи. В нейният свят красотата спасява.
Албена:
1. Кога установи, че Каталин притежава потенциал за добра актриса?
Аз я запомних още на кандидат – студентските им изпити – едно такова тъничко момиче, приличаше на птиче, с живи очи и шантаво излъчване. За сила и обем на вътрешната й енергия тогава нямаше кой знае какви индикации, те се проявиха някъде във втори курс. Кати беше едно от най – интересните момичета в класа на проф. Добчев. И става все по – добра актриса. Тя е неистова и ранима, дано има късмет!
2. Играеш в „Стъклената менажерия“ със свои студенти. Какви са предизвикателствата в такава работа? /освен Каталин Старейшинска и Димитър Николов и Калин Пачеръзки са от класа,в който Албена Георгиева е асистент/
Трябваше ми време, за да снема от гърба си товара на отговорността, че съм им едновременно учителка и партньор, притесненията да не ги подведа, защото бях под поглед почти през цялото време и не исках да ги разочаровам. Усещах се зависима от одобрението им, а това пречи… добре, че се осъзнах навреме.
3. Твоята Аманда Уингфийлд е вулкан, ураган, неспираема е. Предизивква омраза и емпатия, понякога едновременно, прилича на всички майки по света, и на ничия конкретно. Как се гради такъв образ, как се играе?
Благодаря! Честно казано Аманда е една от малкото роли в театралната ми практика, с която не съм се мъчила много в репетиционния процес. Може би, защото познавам доста такива жени, или и аз самата не съм особено далече от тиранията на любовта и грижата, които я определят, не знам. Не ми е леко това представление, но пък го играя с удоволствие вече трети сезон и се радвам на вълнението, което то предизвиква в залата. И на това, че „децата ми” порастват.
„Стъклената менажерия“ от Тенеси Уилямс
Превод: Проф. Евгения Панчева
Художник: Елена Стумбова
Музика: Емануил Одаджиев
Постановка: Йордан Славейков и Димитър Касабов
Участват актьорите: Калин Пачеръзки/Димитър Николов, Албена
Георгиева, Каталин Старейшинска, Петър Дочев
Снимки: Яна Лозева
Можете да гледате спектакъла на сцената на ТР „Сфумато “ на
8.11 и 21.12. 2017 година.
Билети тук.
Comments are closed.