Преоткриване на театъра с “Изкуството на комедията”

0
0

“Изкуството на комедията”, постановка на Едуардо де Филипо, режисирана от неповторимия Мариус Куркински e новата премиера на МГТ “Зад канала”. Една изключително “изпипана” постановка, напомняща с всички сили за могъщата мисия на театъра. В този спектакъл главна роля има той – “театърът – жив и витален”, ширещ се на сцената с пълни обороти, оставящ единствено чувството за наистина стойностно представление.

Една не напълно безпристрастна, но съвсем непогрешна оценка, е това, което ще видите в “Изкуството на комедията”. Оценка на театъра и на живота, обвързани по един особено красив и непреодолимо драматичен начин, обгръщащи залата, винаги свързани, очакващи, търсещи и възраждащи.

Izkustwoto na komediqtaМариус Куркински ни показва “комедианти”, които изобщо не са толкова “окаяни”, колкото префектът де Каро /Петър Калчев/ очаква.

Префектът – представителят на властта и на нацията и един беден актьор, от името на малката си семейна трупа, са опозицията, която в самото начало на постановката ни поставя на нокти в очакване на развитието.

Дали моралните ценности, за които така арогантно говори префектът, наистина са изчезнали след войната и хората са се уморили да потъват в алегории и търсят в театъра само еднократно забавление?

Дали тази “супа” от тривиалности, от спектакли, предназначени за масата селяни е това, което е останало от великия театър?

Има ли криза наистина или това са просто брътвежи и овъртания на един беден, окаян човек, поредния театрален клоун, дошъл да потърси някоя друга субсидия?

Какво е театърът? Значи ли нещо изобщо? Има ли някаква власт над човешкия живот?

Ако и вие се питате дали човек, който е актьор, развива дейност, благоприятна за собствената му страна, мястото където ще намерите отговор е там, между редовете, оставяйки поглед на сцената, докато спектакъла ви показва един път, който макар и изпълнен с много неравности, заслужава да бъде извървян.

“Театърът не е умрял, театърът е жив и витален. Публиката познава веднага лошите намерения. Зрителят е вече пълнолетен и съди със собствената си глава. Публиката е зряла, иска своя автор, онзи, който му разправя за нещата от неговия дом, който го кара да разпознава себе си сред действащите лица от пиесата.

Когато в една пиеса някой умира, поради изискванията на сюжета, това значи, че някъде в света има или ще има мъртвец. Важни са обстоятелствата: тези, които причиняват смъртта. Ето защо Ви казах тази сутрин: “Елате на театър”.”

Обвинен, че претендира да оправи театралната криза със страница от буквара, артистът Оресте Кампезе е изхвърлен от дома на префекта. Всъщност той никога не напуска този дом или ума на префекта.  Неговото присъствие се усеща ярко до самия край на пиесата.

Написана преди един век, пиесата на Едуардо де Филипо представлява не толкова неизвестни на времето ни лица. Защото целта на този спектакъл не е забавление, а възраждане и преоткриване.

Режисьор: Мариус Куркински
Сценограф: Петя Стойкова
Музика: Емилиян Гацов
Участват: Петър Калчев, Владимир Зомбори, Симеон Бончев, Христо Пъдев, Евгени Будинов, Герасим Георгиев – Геро, Василена Атанасова, Георги Костадинов, Владимир Димитров и Стела Ганчева.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here