Преоткрилият се човек “Без обувки”

0
0

Тина и Никола са влюбена двойка, направени един за друг. Запознали се във фабриката за обувки и от тогава станали неразделни, разбираме от сцената на Столичен куклен театър. Но когато влюбеният чифт обувки попада на краката на един работохолик нещо се променя.

Героят на моноспектакъла, в лицето на Явор Гигов, е потънал в ежедневието си човек, забравил какво е любовта, свободата и дори забравил да се обуе. Когато телефонът не спира да звъни и се обсебим от парите, скоростта, с която се завъртаме не ни оставя възможност да излезем от този порочен кръг. И така ден след ден, докато не започнем да губим и най-близките си хора. Но съдбата си знае работата и рано или късно откриваме правия път благодарение на някого или по-скоро на някакви.. обувки. Историята им ни въвежда и в тази за човешките взаимоотношения, любовта и простите истини от живота, на които героят е спрял да обръща внимание.

Той живее и преживява предимно в офиса, грабнал по няколко телефона (импровизирани като четки и ножица), но скоро разбира, че носи със себе си и живота на обувките, които си е купил. Те имат собствено мнение, мисли, чувства и дори посока на движение, които нямат намерение да се съобразяват с “нашия” човек. Отново останал без обувки, той вече не бърза и май въобще не иска нови. Без обувки, без костюм, без амбиции за пари, но с нещо много по-ценно, което няма мирис, вкус или форма – щастие. От това да си свободен, да чуваш песента на птичките, да галиш тревата с пети, да чувстваш обичта на хората, които може и да те мислят за малко луд, но какво значение има?

Понякога лудостта ни спасява, от самите нас, от това да закърнее усещането ни за света и да спрем да живеем истински. Малките неща са тези, които ни правят истински щастливи. И дори да имаш всичко на света, ако в джоба ти липсват розовите очила, любовта в сърцето, и страстта към живота, се превръщаш в човек изпразнен от съдържание, роб на системата от сутрин до вечер.

Всичко това е поднесено на публиката по много лек и забавен начин. Заиграването на Явор Гигов със седящите в салона беше обещаващо начало, което развесели всички в залата. Не очаквах да няма кукли на сцената на куклен театър, но играта с предметите се оказа различна и много печеливша за образа на спектакъла. След края ми се искаше историята да има продължение, което ще проследи живота на човека без обувки, защото изглежда наистина му предстои приключение.

“Без обувки” е представление за не достатъчно или твърде пораснали, та чак сраснати с ежедневието си възрастни. Със сигурност ще се посмеете и ще останете очаровани от главните действащи лица – предметите и един луд, магьосник или пък шизофреник? Какво значение има какъв си в очите на другите ако си щастлив? Бъди този, който искаш да бъдеш.

Автор: По идея от произведение на П. Грипари
Режисьор: Румен Гаванозов
Авторски спектакъл: Явор Гигов
Участват: Явор Гигов

 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here