Посланието на Питър Селарс за юбилейния 60-ти Световен ден на театъра

0
0

За 60-ти пореден път отбелязваме Световния ден на театъра. По традиция и тази година един от международно доказалите се театрали отправя послание към всички нас по повод празника на Мелпомена. Ето какво ни споделя Питър Селарс, театрален, оперен и фестивален режисьор:

Скъпи приятели,

В този наш преливащ от ежедневни и ежечасни новини свят нека всички ние, творците, се взрем, въздигнем и поемем към своето епично време на епични промени със съзнание, размисъл и проникновение върху епичното. Живеем в епичен отрязък от човешката история, а дълбоките и важни промени в нашето човешко общуване, помежду ни, всред света извън човека, остават отвъд способността ни да схващаме, ясно да произнасяме, да обсъждаме и да се изразяваме.

Не живеем в новинарски цикъл от 24 часа. Живеем на ръба на времето. Вестниците и медиите не притежават снаряжението, за да се справят с това, което ни се случва.

Езикът ни къде е, какви са ходовете ни, какво изображение би ни помогнало да схванем дълбоките промени и разриви, през които преминаваме? И как да изразим съдържанието на нашия живот като опит, а не като репортаж?

Театърът е формата в изкуството, която рисува преживяното.

В свят, преизпълнен с журналистически акции, със симулирано живеене, с ужасяващи вещания – как да превъзмогнем безчетното повторение на числа, за да вкусим святостта и вечността на всеки отделен живот, на всяка екосистема, на всяко приятелство, на оттенъка в светлината на причудливото небе? В продължение на две години ковид-19 приглуши човешките сетива, стесни човешкия живот, разкъса връзки и ни постави на непозната ни кота нула в човешкото обитание.

Какви семена трябва сега да засадим и да засаждаме отново и отново и що за избуяли и агресивни видове трябва напълно и окончателно да изкореняваме? Толкоз много хора са вече на ръба. Вилнее толкоз много насилие – необяснимо и неочаквано. И толкоз установени структури се оказват носители на злото.

Къде са нашите възпоменания? Какво трябва да помним? Кой ритуал ще ни позволи да сътворяваме наново и да зарепетираме стъпки, които никога досега не сме правили?

Театърът на епичното проникновение, решителността, съвземането, възстановяването и грижовността се нуждае от нови ритуали. Вече нямаме нужда да се забавляваме. А да се сбираме. Да споделяме пространства и да култивираме така споделените пространства. Нуждаем се от защитени територии, където да се вслушваме внимателно и да бъдем равнопоставени.

Театърът е творението на тази земя, което обема равнопоставеността между хора, богове, растения, животни, капките дъжд, сълзите и духовната обнова. И това пространство на равнопоставеност и внимателно вслушване се озарява от невидима красота, поддържа се живо чрез взаимодействието на опасности, хладнокръвие, мъдрост, действия и търпение.

В „Аватамсака-сутра“ Буда изрежда десетте най-висши степени на търпение в човешкия живот. Най-мощната се нарича Търпението да възприемаш всичко като мираж. Театърът винаги представя живота на тази земя подобно мираж, за да провиждаме свободно, ясно и мощно отвъд човешкото самовнушение, заблуда, слепота и отрицание.

Толкоз сме убедени в това, което виждаме, и в начина, по който го виждаме, че неспособни сме да усетим други, различни реалности, нови възможности, разнородни подходи, незрими отношения и всевечни познанства.

Сега е времето да освежим из дъно съзнанието си, сетивата си, въображението си, историята и бъдещето си. Това не може да се случи от отделни хора, работещи самостоятелно. Това е работа, която трябва да свършим заедно. Театърът е поканата да работим заедно.

Дълбока признателност за Вашата работа!

Питър Селарс

Питър Селарс е роден в Питсбърг, САЩ. Театрален, оперен и фестивален режисьор, който придобива своята известност посредством новаторските си преработки на класически произведения, както и проектите си в сътрудничество с изумителен арсенал от творци. Работата му разгръща мощта на изкуството като средство за морален изказ и социална активност.

Поставял е в Нидерландската национална опера, Английската национална опера, Фестивала в Екс-ен-Прованс, Лирик Опера в Чикаго, Националната опера в Париж, както и във фестивалите в Залцбург, Лос Анджелис, Аделаида, Виена и др. Професор във Факултета по изкуство и култура към Калифорнийския университет (Лос Анджелис, UCLA), куратор-резидент на Филмовия фестивал „Телюрайд“ (Telluride Film Festival), ръководител на Инициативата за изкуствата на Ролекс (Rolex Art Initiative), носител е на наградата „Еразъм“ за принос към Европейската култура, на наградата „Гиш“, на музикалната награда „Полар“, член е на Американската академия за изкуства и наука.

Международен театрален институт
Световна организация за изпълнителски изкуства
Послание за Световния ден на театъра – 27 март 2022 г.

Превод от английски език Сава Драгунчев

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here