Поля Йорданова от Габровския театър – НАЙ-ДОБРА АКТРИСА в чужбина

0
0
Режисьорът Ана Батева, композиторът Стефан Здравески и актрисата Поля Йорданова

На 26 октомври, в рамките на Международния фестивал на монодрамата „МоноАкт“ в Косово, моноспектакълът „Мечтата на Наташа“ за първи път се представи и зад граница. Поля Йорданова, за която това е първата голяма и главна роля след завършването в НАТФИЗ (в класа на проф. Иван Добчев, 2019), в конкуренция на опитни актьори, спечели наградата за НАЙ-ДОБРА АКТРИСА. С нея вече сме ви срещали за малко, но този път ще я оставим да говори тя, тъй като сме убедени, че има много впечатления, които да сподели, предвид факта, че срещата с чуждестранна публика и е за първи път и при това със спектакъл, който е сравнително нов и изигран едва седем пъти. В конкурентната програма на фестивала влизат представления от Косово, Черна Гора, Хърватска и Италия, но заради пандемията и променящите се обстоятелства, италианското представление беше отменено в последния момент.

Поля Йорданова по време на снимките за трейлъра на спектакъла
  1. Като за първо твое международно участие, имаше ли някакви очаквания?

Нямах очаквания. Гледах да нямам, за да не се разочаровам. Бях сигурна в свършената работа и репетициите и даже нямах търпение да го изиграя и да видя реакциите им. Все пак представлението е ново, играно е едва 7 пъти. Това е първата ми голяма роля и при това в моноспектакъл. Директно ме хвърлиха в дълбокото и нямаше как да се оставя на течението.

  1. Предвид езиковата бариера, имахте ли субтитри?

Субтитри нямаше поради изискване на организаторите на фестивала. Директорът на фестивала смята, че субтитрите убиват спектаклите и заради това разчитах изцяло на езикът на тялото, емоцията, средствата и актьорските ми заложби хаха. Беше си цяло предизвикателство да играеш пред публика, която и дума не разбира от нещата, които казваш. Нещото, което ме изненада беше, че журито бе разбрало голяма част от историята, която представих. Което ме навежда на мисълта, че ако знаеш какво правиш на сцената, посланието непременно ще стигне до голяма част от зрителите. Благодаря на Ана Батева и на Стефан Здравески, че ми се довериха в това театрално приключение.

Екипът на спектакъла непосредствено след награждаването
  1. В програмата на фестивала виждаме представления от Косово, Хърватска, Черна Гора и Италия. Успяхте ли да гледате някое от представленията?

Успяхме да гледаме две представления. Едното беше на студент от академията по изкуства в Косово, а другото представление, което имах късмета да гледам, беше на актьора от Черна Гора – Слободан Мaрунович. Той представи „Последния час на Ньегош“ – представление, което играе вече 33 години, над 1250 пъти, а е взел и много награди из света. Той получи наградата за НАЙ-ДОБЪР СПЕКТАКЪЛ, и за мен беше чест и удоволствие да бъда в конкуренция с артист от този ранг.

Наградата за “НАЙ-ДОБРА АКТРИСА” за ролята на Наташа
  1. Получи наградата за НАЙ-ДОБРА АКТРИСА. Какви бяха впечатленията на журито?

Mихо Гини, председател на журито от Гърция, каза нещо много приятно: Вашият спектакъл е толкова лирически. Наташа има толкова трагедия в нея, а вие така умело я пречупвате през комедията. Съчетанието от комедията и трагедията е великолепно! Определено сте успяли да изкарате най-доброто от актрисата и с простичък мизансцен и решения да разкажете нейната история.

  1. Как дойде поканата за фестивала?

Поканата за фестивала дойде от организатора и директор на фестивала – Ментор Зумберай, който всъщност покани режисьорката Ана Батева. Тя преди четири години е взела участие на същия този фестивал, и сега отново я бяха поканили. Интересното в случая е, че изобщо не бяха гледали спектакъла преди той да влезе в програмата. Поканиха ни на доверие и беше голямо предизвикателство да оправдаем това доверие. Мисля, че успяхме.

Поля Йорданова с Михо Гини, председателя на журито
  1. Предвиждат ли се и други фестивални участия?

Веднага след като изиграхме спектакъла ни поканиха на фестивал в Черна Гора. Предстоят фестивали в Македония и Русия, но предвид ситуацията с Ковид, голяма част от организацията е непредвидима и често променяща се. Да се надяваме, че всичко ще бъде наред.

  1. Защо публиката трябва да гледа спектакъла?

За да разбере какво се случва с подрастващите, които са попаднали на неправилното място, в неправилното време, без любов, без вяра, но с мечти.

  1. А каква е твоята мечта?
Мечтата ми е да продължавам да жъна успехи със спектакъла, обикаляйки света! Дай Боже след 30 години да го разкажа от гледната точка на една зряла жена.
Поля Йорданова в сцена от спектакъла

Следващите дати, на които можете да гледате моноспектакъла „Мечтата на Наташа“ от Ярослава Пулинович, са 31 октомври в Пловдив, 11 ноември в Габрово и 16 декември в София.

 

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „РАЧО СТОЯНОВ“ – ГАБРОВО

МЕЧТАТА НА НАТАША 

от Ярослава ПУЛИНОВИЧ

моноспектакъл на Поля ЙОРДАНОВА

превод и режисура: Ана БАТЕВА
музика: Стефан ЗДРАВЕСКИ 

дизайн: Христо Христов 

Наташа има 16 години и само една мечта. Наташа пуши, пие и много харесва шоколадови бонбони. Наташа често се бие и почти не чете книги. Понякога ще я чуете да псува, но никога да се оплаква. Всичко това обаче не е причина мечтата й да не стане реалност. Тя просто се влюбва за първи път и безкомпромисно ще се опита да се пребори занего.

Защото Наташа е бойна и се бори за справедливост. И докато за някой Наташа е симпатична, за други е невъзпитана. Защото тя всъщност е поредния резултат от лошото възпитание, което не води към нищо друго, освен към агресивно поведение и груб език в синхрон със законите на улицата.

* Проектът е реализиран в партньорство със SPAM studios

 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here