Музика, песни и танци. Летящи момчета, голямо пухкaвo куче, къщи като гъби, глупави пирати, розов кораб, вълшебен прах, малка проклета фея, която говори на странен език и за капак – голям крокодил с часовников механизъм. Това е приказният свят, в който всичко се развива в полза на добрите, и е изход от релното ежедневие. Изпълнен с приключения и игри, животът на Питър Пан, който ни разкрива сцената на театър „София“, може да оправи настроението не само на малчуганите, но и на възрастните, които са забравили как да летят, защото добрите мисли са много по-малко от лошите.
Един съботен предиобед отидох на детското представлениe, което очаквах с нетърпение (вижте снимките – как да не се вълнуваш предварително). И очакването ми беше напълно оправдано – магията, която струи от сценографията, костюмите и лицата на актьорите, се предава на публиката по възможно най-добрия начин. Никак не е лесно да овладееш тази „претенциозна“ публика, наречена деца, но в залата имаше стотици малчугани. Те реагираха на всяка една реплика, жест, скок, бой, танц. Искаха още и още от чудната страна Невърленд и от Питър Пан, който е избягал, когато се е родил, защото е чул родителите му да говорят какъв ще стане като порастне. А той просто иска да си остане малко момче и да си играе.
Добрата игра на актьорите в тази постановка се допълва от музикалността им и забавните песни. Хореографията и сценичните боеве дорисуват картината на магично-героичния свят. А акробатиките на Юлиян Малинов, в ролята на Питър Пан, накара децата да гледат възхитено с широко отворени очи.
В Невърленд времето сякаш е спрялo и изгубените момчета са се отдали на песни и игри, но им липсва само едно – майка, която да им разказва приказка. И Уенди от Лондон е идеална за тази роля. Подлата шайка пирати, начело с капитан Хук, пък непрекъснато крои планове за унищожението на Питър и приятелите му. И този дългогодишен спор прераства в зрелищна битка на сцената, в която се включват и децата от публиката, за да подкрепят летящото момче. И накрая, разбира се, възтържествува доброто.
Истината е, че докато гледаш постановка за деца, които искат да останат винаги деца, забравяш, че си възрастен. И независимо дали си довел дъщеря си или сина си, братчето или сестричето си, когато си в салона на театър „София“ се наслаждаваш и се забавляваш редом с цялата шумна и омагьосана публика.
Творчески екип:
превод: Кънчо Кожухаров
превод на песните: Десислава Софранова
режисьор: Бисерка Колевска
сценография: Свила Величкова
хореограф: Зорница Петрова
вокален педагог: Росица Овчарова
сценичен бой: Емил Видев
Участват:
Борис Георгиев, Йоанна Темелкова, Лора Мутишева, Мартин Гяуров, Николай Върбанов, Николай Димитров, Росен Белов, Симона Халачева, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков, с участието на студенти от Театрален Колеж „Любен Гройс” (Александър Валериев, Валери Георгиев, Йово Панайотов, Николай Йорданов)
Comments are closed.