Поклон пред обичания Никола Анастасов

1
0

Когато от небето се отронва звезда, това е тъжно, но носи някаква надежда. Изгубихме още едно светило от артистичния небосклон – вечерта на 8 август на 84 години си отиде Никола Анастасов. Винаги ще помним неподправения му чар и хумор. Едва ли има българин, който поне веднъж не го е слушал да разказва истории от житейския си път или вицове от шопския край и да не се е смял до сълзи.

„Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял все на сцена…“

След като завършва театралния институт, Никола Анастасов насочва своя талант към комедията. Започва кариерата си от театрите във Враца, след това и във Варна. Играл е и в Малък градски театър „Зад канала“. Първата му голяма роля е в Сатиричния театър през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Запомнящи са ролите му в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“ и много други.

Талантът му изгрява и в киното във филми като „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. Навярно сте забравили, но Никола Анастасов озвучава един от най-обичаните ни герои от детството – Мечо Пух в едноименната аудиодраматизация. Можем да го видим и във филмите „Неочаквана ваканция“ и „Астронавтите“, но ролята, с която ще остане в сърцата ни, е на Пейо от филма „Тримата от запаса“.

Никола Анастасов е носител на множество награди. Сред най-големите му отличия са ордена „Народна република България“ – втора степен и орден „Стара планина“ – първа степен. А миналата година заслужено му беше връчен и „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър.

Ще помним винаги Никола Анастасов и ще следваме неговия завет – „да намираме смеха във всяко нещо“. Дълбок поклон и аплодисменти!!!

1 коментар

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here