Нашият изцяло женски екип се наслади на удоволствието „Тирамису“ в Театър „София“. Историите на седем работещи момичета в рекламния бизнес се оказаха точно по вкуса ни. На пръв поглед животът на всяка една изглежда мечта за мнозина, но действителността е съвсем различна – несподелена любов, проблеми със съпруга, зарязана по време на бременност, Едипов комплекс, хомосексуалност…
Тийм билдинга на пиесата на Йоанна Овшанко предизвика във всяка една от нас впечатления и мисли, които ще ви споделим тук.
Деница Димитрова: Предполагах, че представлението ще бъде твърде женско и повърхностно, но се оказа точно обратното. Всеки един от монолозите на актрисите беше натоварен с тяхната житейска драма. В последствие започваш да изпитваш солидарност и съпричастност към всяка една. Чрез своята реалност „Тирамису“ се докосва до истинския живот, който не винаги е сладък.
Елена Райнова: За пореден път се убеждавам колко различно бива възприемана една постановка според моментното състояние на гледащия я. И този път „Тирамису“ ме развълнува, но по съвсем различен начин, сравнен с първата ни среща. Ако преди предизвика в мен предимно искрен смях, то сега ме качи на емоционална вътрележка през въртешния ми свят.
Длъжна съм да споделя, че съм тотално очарована от Силвия Петкова – тя е моето гуру, пътеводна светлина и коректив в живота.
Нукет: Това, че бяхме почти целия екип на едно място, в наши си води, предварително беше приповдигнало духа ми. Много женска енергия и цветни чакри имаше на сцената, а в публиката – двойно. Неглижираният, но делови (по пиарски) поздрав на Лилия Маравиля в самото начало на постановката обостри всичките ми сетива и се впуснах цялата в сюжета. Изключително много се забавлявах, разплаках се от смях (на няколко пъти), та накратко: обичам Силвия Петкова – почуствах себе си чрез нея. Странно, нали? 🙂
Никея: Честно казано „женска“ пиеса и „женски“ екип ми звучат плашещо, въпреки непосредствените ми наблюдения, че оцеляването в такъв Е възможно. 😉 Не е много феминистично от моя страна, но бях предубедена – когато се събере толкова много женска енергия на едно място винаги излишъците от нея предобрят нещата. Очаквах нещо стереотипно по женски – кифли, молове, мъже, които не могат да ни направят щастливи. Бях в грешка. Получих доста човешки и откровени отговори на всяко едно от предубежденията ми. Пиесата е точно за такива като мен – криво разбрали феминистки, за които отпускането в женските емоции е слабост. Но не е.
Десислава: „Тирамису“ е представление, в което всяка една от нас може да припознае своя характер, пресъздаден на сцената, и непременно да се влюби в него, а мъжете може да се насладят на красивите актриси и да си мечтаят каквото си поискат. Гледала съм няколко пъти спектакъла и всеки път избухвам от радост и смях на един монолог или поплаквам на друг и без съмнение любими са ми Силвия Петкова и Мила Банчева, защото енергията на сцената е много важно нещо, а те успяват винаги да са истински и да развълнуват!
Деница Грудева: „Тирамису“ е истинска женска комедия. Такива са женските комедии – привидно комични, но всъщност дълбоко емоционални, объркани, дори налудничави. На сцената имаме седем образа, толкова многопластови и различни един от друг, че няма как да не се припознаеш в някой или някои от тях. Докато гледах си мислех, дали е възможно да бъдат опознати тези женски образи чрез друга драматургия? Едва ли. Женската същност може да бъде разкрита и опозната само ако тя сама пожелае да го направи. Тоест жените са добри актриси в живота. Никога не можеш да разбереш какво се случва с тях, освен ако те сами не решат да разкажат. Аз лично доопознавах жената и женското в тази постановка, за което са виновни невероятните актриси! И да, задължително да се гледа с голяма женска компания, за да е пълен унисона 🙂
Станислава: Женска вечер, настроение и усмивки – така отидохме в театър „София“. Не знаех какво да очаквам, но резултатът ме изненада. Смях се, забавлявах се и бях съпричастна с всеки образ и всяка история. Динамична и свежа, постановката е всичко друго, но не и повърхностна. Красотата ѝ се състои в личното преживяване, изповедта и докосването до интимния свят, изпълнен с всички проблем, които се опитваме да прикрием, всички притеснения и тайни, които пазим само за себе си. Затова какъв си и какъв искаш да бъдеш пред другите. „Тирамису” е интересна, смела и напълно истинска. Защото всеки, които е вникнал в нея, може да намери по нещо за себе си – лично аз намерих.
Йоанна: Да гладаш спектакъл, в който вече си участвал се оказа… болезнено. Не можех да гледам колегите си като зрител, беше ми невъзможно. Изговарях почти всяка реплика заедно с актрисите, вълнувах се от реакциите на хората около мен /публиката/, притеснявах се, когато някое от момичетата на сцената прави пауза, която никога не е правила – мислех си дали не е забравила текст… и в същото време се смях от сърце.
„Тирамису“ е ценен спекталкъл не само отвън, но и отвътре. Преди няколко месеца празнувахме 50-то представление, но и до днес всяка една от тези прекрасни жени обикаля нервно коридорите на театъра преди началото на представлението. Луиза всеки път прави говорни упражнения на сцената; Силвия пуши съсредоточено цигара, репетирайки монолога си; Дария втренчва поглед в себе си пред огледалото, преговаряйки всяка стъпка на героинята си; Лили винаги озвучава коридорите с репликите си от пиесата; Мила никога не те подминава без да ти подари една от усмивките на героинята си; Снежана прекарва известно време сама в гримьорната си, а след това полита по коридорите – винаги е в прекрасно настроение… Това е за мен “Тирамису” и ми липсва ужасно.
Мирена: След като успях да събера почти целия екип, за да отидем на театър, нямаше особено значение какво ще се случи на сцената. Но пък „Тирамису“ се Случи. Много смях и емоции на едно място.
А за мен и за някои други момичета от LoveTheater.bg (които не си признават), разказът на дамите от сцената беше още по-специален, защото професионално сме в същата сфера. И освен, че разбирахме какво говорят актрисите, сме изпитвали същото напрежение и нервност преди голямо събитие или старт на кампания.
„Тирамису“ трябва да се гледа от всяка уважаваща себе си женска компания и от всеки мъж, който иска да разбере чудото, наречено жена.
И за финал едно (леко безумно) селфи:
Благодарим на Театър „София“ за подареното преживяване!
Comments are closed.