По улиците на Бродуей

1
0

Комета. Космос. Космополитен. Ню Йорк. Там, в най-големия мегаполис има място за всичко – култура, музика и изкуство. Там, на най-хубавото място, в най-силно урбанизирания и гъсто населен район – Манхатън,  е разположена театралната област Линкълн Център. Сред едно величествено място – Бродуей започва и нашето пътешествие. Днес той е сред най-популярните атракции в града, но в миналото е бил посещаван единствено от зрители, които са копнеели да надникнат в невероятния свят на театъра и да се насладят на магията му.

На нашата спирка са разположени 40 професионални театри с 500 или повече места. Макар Бродуей да е станал известен с това, днес не всички театри се намират на едноименната улица.

Трябва да отбележим, че заради бързото разрастване на града, променящата се обстановка и  Гражданската война, театрите постепенно изместват разположението си – от площад Медисън до Таймс Скуеър, където пристигат една в началото на 1900 година.

Темата за едно такова място е необятна. В нея са включено история, развитие, възходи и крахове, дебюти, рекорди и забележителни постановки.

Сред популярните жанрове на Бродуей са комедийните мюзикъли и фарсовете. Постановките са забавни, вдъхновени от различните етноси и целят да накарат зрители си да се припознаят в изпълнители на сцените. Но най-голяма част от  „шоутата” са мюзикъли. Дали защото това сценично изкуство включва комбинация от живо музикално изпълнение, танц и театър? Или е заради възможността за адаптация на литература и киното в мюзикъл? Бихме могли само да предполагаме. Но е факт, че един от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намира по нюйоркския Бродуей. Както и че мюзикълът „Котките”, по текст на Т.С.Елиът, представен за първи път в далечната 1981 г., не е слизал от афишите по цял свят оттогава до днес.

За пиесата, която отговаря на съвременното разбиране, се счита „Черният мошеник”. Тя добавя оригинална музика и заедно с танца, актьорите разказват историята. Играе се на сцена за първи път на 12 септември 1866 в Ню Йорк. Продължителността й е пет часа и половина, но това не пречи да се играе 474 пъти.

Повратна постановка за американската музикална комедия е „В Дахомей”. Това е първият пълнометражен мюзикъл написан и изпълняван от чернокожи. Играе се за първи път през 1903 г. в New York Theatre. „В Дахомей” прави голямо турне, което трае четири години и обикаля Обединеното кралство , а по-късно и САЩ.

Връщаме се обратно в 20 век. Известен със световни войни,комунистически режими, откриването на пеницилина, построяването и потопяването на най-големият кораб в света. Натоварен век, изпълнен с велики личности и важни открития. Именно тогава се дава началото на важни събития като Международния ден на театъра през 1961 година в Европа и връчването на прочутата и небезизвестна награда The American Theatre Wing Tony Awards през 1947 г.

Но какво се случва на място като Бродуей?  През 1930 г. там вече има повече от 30 големи театъра. Но настъпването на Голямата депресия, която е считана за най-тежката икономическа криза, променя нещата. Крахът на американската икономика засяга много отрасли/аспекти.
По това време театрите тъкмо набират сила-привличат най-добрите изпълните, поставят на големите сцени спектакли ежегодно. Но след Голямата депресия публиката вече не може да си позволи подобни скъпи забавления.

Следващите две десетилетия не са по-лесни за изкуство като театъра. Но пък киното жъне големи успехи. То предлага на зрителите по-евтини билети, а в подобна ситуация това несъмнено е от значение. Все пак трябва да отбележим, че много от филмите са направени по постановки.  В резултат на всичко това без ангажименти остават 80% от бродуейските актьори.

Днес сцената на Бродуей е мястото, от което са тръгнали едни от най-известните актьори в света. Пример за това е Скарлет Йохансон, която дори печели награда Тони за най-добра актриса в драма. Любимият ни кръстник Ал Пачино, не маскираният Антонио Бандерас и дори прекрасната Никол Кидман.

И ако през 60-те години  киното взема превес над театъра, сега определено можем да кажем, че театърът и киното взаимно си помагат. Дори тогава са взаимствали едно от друго. Когато „Lightnin” прави своя дебют през 1918 година в Gaiety Theatre и сe играе непрекъснато в продължение на три сезона в рекордния брой от 1291 представления. След три години постановката започва турне и завършва със смъртта на главния герой Франк Бейкън. През следващите няколко години той е адаптиран за кино в два филма.

„Пътуване до Чайнатаун” е музикална комедия от Чарли Н. Хойт по музика на Пърси Гонт. Половин век по-късно става ням филм с участието на Ана Май Уонг. Мюзикълът е открит на Медисън Скуеър Тиътър Бродуей  през 1981г. и изнася 657 представления за по-малко от две години. Това е най-дългият бродуейски мюзикъл за времето си и има такъв успех, че множество трупи го играят в цялата страна.

На сцената на Бродуей оживяват дори „39 стъпки” по Алфред Хичкок.

Безбройните постижения в областта на театъра се радват на признание с връчването на прочутата награда The American Theatre Wing Tony Awards или по-известна като наградите „Тони”. Тя е кръстена на Антоанет Пери-актриса, режисьор, продуцент и активен военновремеви лидер на The American Theatre Wing на американския театър и се връчват за изключителни постиженията в театъра всяка година от 1947 г.

Тук искам да направя малко вмъкване. За да сме напълно точно за наградите, първо трябва да си изясним какво е същност The American Theatre Wing. Създава не през януари 1940 г.от Антоанета Пери. По време на Втората световна война, „Крилото”– ще го нарека условно по този начин, спонсорира 54 отделни програми в Ню Йорк и по целия свят. След края на Втората световна война, Крилото променя фокуса си върху две цели – да се увеличи благосъстоянието на самия театър и да използват средствата на театъра в служба на обществото.

Наградите „Тони” правят своя официален дебют по време на вечерята на 6 април 1947 г. в голяма бална зала с танци, забавления,  предварителна програма и гала вечеря. Единадесет награди се раздават в седем категории, като се връчват и още осем специални. Ингрид Бергман, Патриша Нийл, Хосе Ферер и Артър Милър са сред големите победители.

Днес церемонията събира повече от 5 000 души в залата и още милиони пред телевизорите.

В следващите години връчването на наградите се провежда в хотели като Плаза и Уолдорф. Телевизиите и радиата започват да излъчват церемонията по връчването, а на сцената забавлението е предоставено от фаворити на Бродуей и новодошли таланти като Гилбърт Милър, Ралф Белами, Джоан Крауфорд, Синди Поатие, Робърт Гуле, както и много други.

През годините церемониите са местени от тяхната традиционна обстановка – балните зали и хотели, до театри на Бродуей като Шуберт. През 80-те години стават известни като най-добрите, излъчени по телевизията награди, включващи изпълнения на живо. През 1997г. наградите приемат нова форма. Същата година те отбелязват и друго важно събитие – церемонията по награждаването се отлъчва от Бродуей за пръв път от три десетилетия.

През 2000 година, IBM се присъедини към „Тони” и основа TonyAwards.com, уебсайт, който веднага става безпрецедентен ресурс за информация за наградите. Сайтът служи като целогодишен дом на наградите в интернет.

Ню Йорк – Бродуей

Бродуей става дом за много истории. В бурните години, именно той е мястото, на което хората да избягат от тежката реалност. Оставя огромен отпечатък върху културната история на Америка. По това време животът в Европа е на високо ниво. Със своите турнета френските и английски мюзикъли печелят американската публика и захранват Бродуей.

Равносметката е хиляди представления поставени на сцените на театрите, шедьоври в жанровете, предизвикателствата пред установения морал и едно културно средище, което съживява културата и поддържа духа.

Снимка: Broadway Tour

1 коментар

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here