След една от Руско-турските войни над 300 хил. българи от югоизточна България се преселват в границите на Русия. Балчо Нейков ни разказва точно за това със своите текстове останали дълго време като ръкописи. Te оживяват в „Преселението 1829“ на сцената на Учебен драматичен театър при НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Историята на преселението започва години по-рано, когато се срещаме с героите, а след това се сблъскваме и с демоните, обладали душите им. От най-обикновен овчар Недьо Oгризката се замогва до толкова, че да си има собствено стадо. Всички се питат по какъв начин се е случило това. И в един момент, както неговите така и чуждите грехове стават все повече. Като лавина го следват поредица от неправди из цялата местност, чиито главни персонажи ламтят за пари. Дардьо, мъж на Недьовата сестра изнудва Недьо за пари. Синът на Дардьо – Георги Дардьов, за да прикрие страшна тайна се сдобива с дисаги пълни с пари, но тяхната цена плаща баща му. Стореното зло не остава ненаказано и „от където дошло там отишло“.
По време на представлението проследяваме няколко случки, в които на пръв поглед няма нищо преселенско, но постепенно истината се развива пред нас като ефекта на пеперудата. Историите се преплитат и разказват за първичните човешки емоции – завист, страх, болка. Рисуват портрет на предосвобожденския българин, колкото виновен за съдбата си, толкова и безпомощен пред инстинктите си.
След антракта се сблъскваме с трагичната любов на Момчо и Драгана. Любов способна да отвърне на причинената емоционална болка с физическа. След трагичната развръзка Момчо и отреденият за Драгана жених тръгват по собствените си пътища, следвайки различни идеологии. Петдесет години преди Освобождението нацията се разединява. Едните не искат да отиват, там където нямат нищо свое, там където не е родина, другите се готвят за преселението към Русия. И ето, че българи започват да убиват българи. До вчера близки и приятели, днес – врагове. Жестокостта взима своя превез и заплашва възкресилия се феникс отново да се превърне в пепел.
Припомняме си едно минало време, оставило отзвук и до днес. За един народ, който се самозабравя. В името на един уж по-спокоен, по-сигурен живот смее да забрави идентичността си.
постановка: проф. Пламен Марков
режисьор: Диана Добрева
сценография и костюми: Мира Каланова
музика: Петя Диманова
асистент-режисьор: Стефан Кирилов
студенти магистърска програма, специалност „Актьорско майсторство за театър и кино“: Боряна Йорданова, Валери Вълчев, Диа Мантова, Диана Добрева, Диана Костова, Красимир Василев, Лъчезар Хальов, Маргарита Христова, Мария Йорданова, Силвия Божидарова
студентите от IIа АДТ и II РДТ с художествен ръководител проф. Пламен Марков: Александър Евгениев, Александър Недялков, Александър Караколев, Анелия Мангърова, Ахмед Юмер, Венцислав Сариев, Георги Йовчев, Данаил Чирпански, Десислава Маджунова, Джулия Бочева, Димитър Димитров, Елена Петрова, Елица Йовчева, Ирина Митева, Катерина Стоянова, Максима Боева, Мария Сотирова, Николай Желев, Николай Петров, Полина Недкова, Славена Зайкова, Станислав Кондов, Стефан Кирилов, Цветан Пейчев
