Театралните зрители със сигурност свързват името на Петринел Гочев със спектаклите „Майстори“ от Рачо Стоянов и „Тигърът“ (Народен театър „Иван Вазов“), както и „Ромео и Жулиета“ и „Жана Д’Арк“ (Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово) – носещи номинации Икар за Надежда Петкова и Гергана Змийчарова.
Този път ще ви срещнем с последния и шести пореден спектакъл на Петринел Гочев с трупата на габровския театър, с която той работи като щатен режисьор от началото на сезон 2018/2019. Спектакълът е „Свекърва“ от Антон Страшимиров – представлението, което се завърна с две големи награди от Международния фестивал „Хомо Луденс“ в Украйна – „Награда за постижение в театралното изкуство“ и „Награда за сценография и костюми“ на художника Даниела Николчова.
С Петринел Гочев разговорите за театър са разпалени и могат да продължат и до късните часове на нощта. Обикновено обхващат в себе си палитра от изкуства, като със сигурност можеш да научиш по нещо за изобразителното изкуство, но и да чуеш интересни истории относно акордеоните, които притежава вкъщи. Защото уроците по пиано и сблъсъка с музиката му предоставят истинско удоволствие – нещо, което може да се забележи и от неговите спектакли, съчетаващи в себе си музика, танц и визуални картини.
Защо „Свекърва“?
Не е тайна, че мечтата на всеки театрален директор е да има добра комедия в репертоара си. Някъде се стига до безобразни крайности в тази комедийна алчност. Комедията се приема като гарант за продаваемост. Тази страст по произведението, наречено комедия, се разпалва от представата за публиката, като за добиче, което се храни с комедии. Публиката е крава, която храниш с комедии и доиш млякото на приходите. Така в общи линии може да се опише подходът към това, което си представят театралните продуценти като „нацелена“ комедия.
Слава на Бога, че в Габровския театър с директора Петко Койчев не сме обсъждали така нещата.
След „Отшелника“, „Истината или се осмеляваш“(реж. Васил Дуев) и „Транзит“(реж. Валерия Минева) ни се искаше да полудуваме малко. Предложих му това заглавие. За мен то е стара болка. „Свекърва“ си остава най- добрата българска комедия. Не малко режисьори са се сблъсквали с двойното ѝ дъно. Очарователна и опасна за правене. На времето, когато посегнах за пръв път се провалих. Не казвам, че представлението не се игра. Аз се провалих. Сега, когато започнахме, бях удивен от срещата с като че ли напълно непозната история. Все едно никога не бях чел тези думи, мислил върху сблъсъците вътре, за пръв път като че ли виждах героите в тази пиеса. Най–сладкото и плашещо е как виждаш, че Антон Страшимиров едва се е удържал да не се втурне в своя див мистицизъм. Витаят демони при него, дори в този безопасен оазис, какъвто е комедията.
Безопасен оазис, но непосилна за правене е една истинска комедия. Тя изисква толкова технически опит, реални умения у актьорите, музикален усет, висока култура на тялото, че да се постигне, не съвършено, а едно средно, добро представление е трудна задача. На нас ни костваше почти пет месеца репетиции. И пак съм убеден, че сме далеч от бляскавата виртуозност, с която трябва да е изграден един такъв спектакъл.
Кое е актуалното в драматургията на Страшимиров?
Нищо. Драматургията не е форма на изкуството като романа или разказа. Пиесата е една структура, в която се съдържат възможности. Добрата пиеса изглежда като описание на изключително конкретна история с като че ли много конкретни герои, но всъщност през нея могат да преминат много артисти и да я проживеят игрово безкрайно много пъти, в богато разнообразие.
Така че можем да се питаме как е постигнал тази стойност Антон Страшимиров. Защото актуалността е доста неустойчиво и спорно понятие.
В Габрово спектакълът Ви е определен като „хит на сезона“. Кое е онова, което го прави „хит“ според Вас?
Ами честно казано не знам. В някакъв момент осъзнах, че актьорът е много нещастен творец, защото никога не може да се отстрани и да види резултата от труда си. С режисьорът е нещо подобно – никога не може да види работата си чисто, все едно сега я вижда за пръв път. А на мен толкова ми се иска. Често се питам би ли ми въздействало това представление, ако бях един от публиката. Аз харесвам представлението понякога, понякога не го харесвам. Следя го, когато мога, за да съм в полза на актьорите, а и за да опазвам до колкото мога характера на цялото. Но действително този спектакъл предизвиква възторжени разговори с публиката. Но пак да уточня – това са хора, различни всеки път, от къде ли не дошли, не можем дори да си представим какво са триста живота в салона. Нещо като триста публики.
Как Ви възприе публиката на фестивала в Украйна? Все пак се завърнахте с две големи награди от там..
Това не знам как може да се разкаже. Беше различно. Заради разликата в езика спектакълът беше ограбен в езиковото му въздействие, но образната му страна, битките в историята, крахът на героите, парадоксалните ситуации, хореографираните сцени – въздействието беше такова, че публиката не остави водещите, които обичайно представяха всеки гостуващ театър на фестивала, да продължат. Аплодисменти, викове, възторжени лица – не е невиждано, но наистина беше различно. След представлението имаше обсъждане, на което чухме такива думи за работата си, че, да – приисква ти се да можеш някак и ти да видиш онова което другите са видели. Аз бях приятно изненадан, че Антон Страшимиров не е непознато име сред театралите там. А може би не е странно – Фестивалът е една среда в която се диша театър.
Какво ново да очакваме от работата Ви с трупата на Габровския театър?
В Габровския театър „режисьор“ е стойностно звание. Сега чакам с нетърпение новия спектакъл на Васил Дуев, който той започва в партньорство с вокалния педагог Евгени Господинов. Надявам се да минем през „Москва-Петушки“ на Венедикт Ерофеев с Ана Батева, като преди това Стоян Радев ще поведе трупата към Шекспир – крайно време е след „Ромео и Жулиета“ през 2014-та. Мен ме чака една мечтана среща с Димо Димов в работа по един моноспектакъл за Страстта по музиката, а след това с внимателни стъпки към Големия Вазов, не толкова заради предстоящите годишнини, колкото заради самия него – изключителна личност с изключително творчество, живял в едно изключително значимо за България време.
Не за първи път Габровската трупа ще се представи и на софийска сцена, но този път зрителите ще имат възможността да се насладят на спектакъла „Свекърва“ на 12ти ноември на голямата сцена на Народен театър „Иван Вазов“.
„СВЕКЪРВА“
от Антон Страшимиров
Режисьор – Петринел Гочев
Сценография – Даниела Николчова
Композитор – Ян Руменин
Хореография – Светлана Цвяткова
Помощник режисьор – Гинка Дичева
В ролята на Костанда: НАДЕЖДА ПЕТКОВА (номинация ИКАР 2014 за ролята на Дойката от „Ромео и Жулиета“)
Участват и: Стоян Руменин, Велислава Маринкова, Тони Христова, Адриана Димова, Димо Димов, Петко Койчев и Ангел Калев.
