Когато имаш възможност да посетиш едно непредвидено представление, просто грабваш случайността и отиваш. Без очаквания. И точно това им е най-хубавото на спонтанните решения – че можеш да останеш приятно изненадан.
„Петокнижие Исааково” е пиеса по едноименния роман на Анжел Вагенщайн. Една поредица от разкази за живота и приключенията на евреина Исаак Блуменфелд. По стечение на обстоятелствата този съвсем обикновен човек се оказва поданик на пет държави, преминава през две световни войни и няколко концентрационни лагера. Дори само при прочитането на това изречение, можем мислено да си представим Исаак – измъчен, уморен, състарен. Но изненадата тук е, че той е точно обратното. Въпреки всички трудности в живота, не е загубил чувството си за хумор и своята жизненост.
Исаак Блуменфелд живее в малко градче на име Колодец, което тогава е в границите на Австро-Унгария. След Първата световна война евреинът се озовава в Полша, по-късно става съветски гражданин, после се озовава е провинциите на Третия Райх. В края на войната Исаак пет пъти е сменил гражданство си.
Начинът, по който е представена пиесата, е много различен. Постановката се разиграва главно зад завеса, където зрителят проследява отминалия живот на главния герой, докато Николай Урумов увлекателно препредава историята му. По някое време дори имах чувството, че не се намирам в камерната зала на Народния театър, а в някой стар филм, пълен с притчи, нравоучения, вицове и еврейска музика.
Като споменах музика, няма как да не обърна внимание и на прекрасния оркестър, който допълваше картината. А и не само, че музикантите свиреха, но и показаха прекрасни актьорски умения.
Артистите, в своите черни костюми, които донякъде ги свързвам и с мъката през тези години, успяха да ме пренесат в цели пет държави и то само в рамките на 2 часа. Затова обичам театъра!
„Петокнижие Исааково” е дълбока човешка история, която е близка до всеки. А когато нещо е близко до теб, то няма как да не те разчувства и трогне по някакъв начин. Сюжетът на пиесата се развива през XX в., но въпреки това посланията са актуални и днес. Текстът дава много отговори на екзистенциални въпроси, но също така оставя зад себе си и много храна за размисъл.
Пиесата учи, че не винаги можеш да промениш хода на нещата, но най-важното е да разбереш кой си, да намериш сили и да продължиш напред, въпреки бедите. Защото животът трябва да се живее. Това би била една добра причина да посетите представлението, ако още не сте го направили.
Постановъчен екип:
Режисьор: Войчех Кобжински
Сценограф: Виеслав Юрковски
Композитор: Кшищоф Джерма
Участват: Николай Урумов, Албена Колева, Христо Терзиев, Мариус Донкин, Йосиф Шамли, София Бобчева, Христо Чешмеджиев
Слав Бистрев – контрабас, Николай Казаков – кларинет, Жорж Паликарски – цигулка, Ивайло Флоров – акордеон
