Първото изявление на Мутафчиев след отворените писма и извинението му към артистите

1
0

В театъра е запазеното място на конфликта. Последните седмици обаче драмата на българския театър слезе от сцената и се пренесе в медийното пространство. След изказването на Христо Мутафчиев по време на пресконференция в Смолян, Народния театър излезе с отворено писмо с искането на неговата оставка. В последствие това писмо беше подкрепено от техни колеги от други театри в страната.

Нашият екип не приема разделение на “мечки” и “не-мечки”, на телевизионни звезди и местни актьори, защото неведнъж сме ви разказвали за повече от прекрасни спектакли, които се играят в театрите извън столицата. Но също познаваме и силата на медиите да упражняват избирателна пропускливост. Често умеем да използваме дори поговорките си избирателно. “Пази Боже сляпо да прогледа” не свършва до тук, но никой не използва финала: “че далеко вижда”. Затова смятаме, че в споровете никога няма само една гледна точка.

Христо Мутафчиев избра нашия сайт, за да изкаже своята позиция по случващото се и това породи обширни вълнения и спорове в екипа ни. Но когато не си говорим за сцената, а за “живия” живот, едно е по-важно от нашите несъгласия, плурализъм, идеализъм, любов към театъра и всичко останало, и то е обективността. Мутафчиев до сега се въздържаше от коментар пред други медии, но днес ще представим неговите мисли върху критикуваните изказвания, дейността на САБ, държавната политика и някои незададени според него въпроси:

Тези дни мислех много защо се създаде това напрежение в цялата гилдия. И открих причината в себе си. Затова искам да изляза с лично обръщение – от мое име и от името на целия управителен съвет на Съюза на артистите. Искам да се извиня на всички колеги, които са се почувствали уплашени и притеснени, наранени или обидени от моето непремерено изказване в Смолян, което като думи, извадени от контекста, звучи наистина стряскащо. Затова смятам, че е правилно, съвестта ми така го диктува, че трябва да се извиня на всички колеги и да ги уверя, че никой никога не е мислил, а и аз самият никога не съм мислил за това, че трябва да се закриват театри. Аз самият съм убеден, че цялата тази театрална система, създадена от толкова години в България, трябва да съществува, да продължи да съществува и да съществува в най-добрия си вид, така че да могат колегите да продължават да работят и да творят по места и по сцени.

По отношение на другото обвинение към мен, държа да кажа, че никога не съм бил, не съм и никога няма да бъда партийно принадлежен към нито една партия. Досега съм показал с работата си и на председател, и на член на управителния съвет, че както още от времето на управлението на Симеон Сакскобургготски успяхме да повишим заплатите за първи път на всички, работещи в театралната система, така и в момента продължаваме да го правим – скоро подписахме споразумение с БАРОК за увеличаване на заплатите с 12% от 1-ви април. В този ред на мисли – аз не съм говорител на Министерство на културата, нямам и намерение да бъда. Има хора, които са оторизирани да говорят по методики, да разсъждават и да разработват методики – това е консултативния съвет към Министерство на културата и самото министерство. Ние се занимаваме със синдикална дейност и обвиненията, че не сме синдикална организация, са най-малкото нелогични. Ние сме творческо-синдикална организация.

Именно Съюзът на артистите е причината дефицитите на театрите да бъдат изчистени, защото ние водихме преговори с Министерство на културата да разсрочи тези дългове за три години напред. Министерство на финансите отказаха такъв вид разсрочване. Тогава убедихме Министерство на културата да поиска от държавата да осигури средства, за да може дълговете да се изчистят, защото театрите бяха сериозно заплашени заради тези дефицити, натрупвани с години. Не може колегите да не си получават заплатите.

Казвате, че работата на САБ не е да дава предложения за промени в методиката на Министерство на културата, но в същото време водите разговори с тях за опрощаване на дефицитите?

Да, защото нашата задача е да се грижим за всички работещи в сферата на сценичните изкуства – театъра, членове на САБ, а когато един театър има дефицит, не могат да бъдат превеждани заплати. Ще го обясня просто: ние живеем от много време във валутен борд. Валутният борд има свои инструменти за финансова дисциплина. Един от тези инструменти е системата СЕБРА, която стои на входа и на изхода на паричния поток на държавата. Когато в тази система от театъра Х не са постъпили приходи, тя не отпуска лимит, който съответно да се върне към театъра. Като не отпуска лимит от държавата, не могат да се разписват за тези заплати на театрите, защото държавата няма с какво да плати тези заплати. Поради тази причина много от театрите бяха заплашени да не им се изплатят заплатите. За да не се стига до напрежение, ние водихме преговори, за да може да се изчистят дефицитите, за да имат театрите лимит и да се изплатят заплатите на колегите. Това е работата на Съюза на артистите като синдикална организация в комуникацията й с институциите, от които зависи нашият труд.

Тогава защо заплатите не могат да бъдат вдигнати на всички, а не само на членове на САБ?

Защото уставът ни задължава първо да се погрижим за членовете на синдикалната организация, която представляваме. Но не е вярно, че на останалите не могат да се вдигнат заплатите! За първи път от толкова години в нашия сектор има браншово споразумение с държавата и работодателите, на базата на което във всеки един отделен театър се подписват колективни трудови договори с работателя и който желае може да се присъедини към колективния договор, което значи, че условията договорени в този договор ще важат и за него, дори да не е член на САБ. На базата на това – вече имаме върнати работници от съда, неправомерно уволнени. Т.е. при едно присъединяване на тези хора към колективния трудов договор, за тях ще важи и увеличението на заплатите. Но ние сме длъжни първо да се погрижим за членовете на Съюза. Именно поради тази причина здравният и социалният фонд, които създадохме, важат само за членове на Съюза на артистите. Те не важат за всички.

Много е вероятно повечето колеги да не знаят това…

Възможно е, но те трябва да се интересуват от тези неща и да попитат председателя на съюзната организация в театъра. Когато човек иска нещо, трябва да се интересува и да чете.

Как ще коментирате обвиненията на артистите от Народния театър към Вас?

Искам срещу мен да застане човек, член на САБ, с конкретни обвинения, че не съм защитил неговите интереси – аз или управителният съвет, и да разберем защо не сме го направили и едва тогава мога да приема такъв тип обвинения. Защото досега не е имало човек, член на САБ, който да каже, че има нужда от защита и ние да не сме му помогнали. Досега не помня такъв случай. Още нещо – защо никой от хората, които могат да потвърдят гореказаното не излезе и не каза “Не е вярно това”. Защото, когато имат проблем, звънят лично на мен и ми казват: “Не сме си получавали заплатите. Обади се в Министерство на културата и направи нещо”. И екипът на САБ се свързва с Министерство на културата и поставя ултиматум – заплатите до ден да се преведат и те се превеждат. Защо никой не излезе да каже това?

Защо?

Не зная. Защото ако отговорът е, че ги е страх, то аз мога да попитам – защо не кажат на директора си, че не получават заплатите си?!

Сега обаче другите могат да кажат, че се обаждате в Министерството и успявате да направите всички тези неща, защото сте политически обвързан.

Това е несъстоятелно. Аз, ако съм политически обвързан, значи съм бил политически обвързан и с НДСВ, за да постигна първото увеличение на заплатите. Политически обвързан съм бил и с БСП ли, за да работим със Стефан Данаилов за проблемите на театрите тогава? Защо да съм политически обвързан в момента с някой? Но искам да попитам – а с кого да работим? С опозицията? С кого? С Волен Сидеров, с когото отидох да се бия, заради студентите? С кого да работим?

Къде е решението на проблемите в театъра? Какво трябва да се направи?

Аз не мога да дам отговор-панацея. Има консултативен съвет, съставен от специалисти в областта на българския театър, които работят и разработват планове и идеи как театрите да съществуват без да имат дефицити. Аз, в лично качество, смятам, че министерството трябва да погледне диференцирано всеки театър, защото във всеки един град проблемите на театрите са различни.

Във Варна, например, им е ниска субсидията, а те са и опера, и театър. Те не могат да се справят и субсидията им трябва да се увеличи с 1 левче. Сметката, която е в момента, трябва да се раздели на две, да речем. Едната да е за опера, другата – за театър. Тази, която е за опера да се финансира по субсидията за опера. Сметката, която захранва театъра, да се финансира по субсидията, която трябва да е за театъра, защото са различни. В един град като Враца, да речем, проблемът е демографски – няма хора, които да ходят на театър. В друг град – Кърджали, проблемът е ниската покупателна способност на населението в региона.

Т.е. да се разгледа всеки един театър поотделно и да се види как може да се реагира за него. Защото има театри по граничните райони, където трябва да има държавна политика – да се отпускат повече пари за български заглавия например, да се даде възможност тези театри да пътуват, за да могат да захранват целия регион с българска култура. Но това са неща, които трябва да ги решава консултативния съвет към Министерство на културата, а не аз. Аз мога само да държа на това да няма съкращения в театрите. И тук искам само да попитам – защо се хванаха за това, че сме подписали споразумение с БАРОК само за увеличаване на заплатите на членовете на Съюза, когато вътре има една друга точка, която е много важна, но никой не чете! Другата точка е, че се подписваме под това, че категорично се противопоставяме на съкращенията в театрите (освен на тези, които са по неотложни причини – пенсиониране или по лична молба на работника). Защо никой не прочете това? А това е синдикално важно! Защото увеличаването на доходите зависи донякъде и от колегите.

Държа да се знае нещо от всички колеги, които работят в театрите в цяла България – Съюза на артистите няма да допусне поправка в закона, каквато и да било, без тя да бъде подложена на публичен дебат, за да може гилдията да каже да или не. Също така Съюзът няма да допусне съкращения в театрите поради лоша методика или лош ангажимент на държавата към театрите. Както и не е допуснал такова нещо досега. Досега закрит театър няма! И не само това, но благодарение именно на САБ отново съществува Родопският драматичен театър “Николай Хайтов” в Смолян. Колеги, не пропускайте тези факти.

1 коментар

Вашият отговор на Народният театър обвини Мутафчиев и САБ в интелектуална кражба | Love Theater Cancel reply

Please enter your comment!
Please enter your name here