Как ли се чувства палачът преди да отвори пропастта под краката на осъдения и той да увисне на въжето? Дали се колебае, защото има шанс лошият престъпник да се окаже невинно момче… Дали си мисли за родителите и децата на този човек… Или просто приема безпогрешността на правосъдната система и убивайки нещастника, му прави услуга, „защото то си е така“.
Какъвто и да е отговорът на тези въпроси, палачът работи това: убива хора! Не ми изглежда като бленувана професия, дори и през 60-те години в Англия. Но не и за Хари от пиесата „Палачи“ (от Мартин МакДона), за когото основното съревнование в живота е дали е убил повече хора от Пиърпойнт – другия изпълнител на присъди в града.
На сцената на Театър „София“ кръчмата на Хари, Деян Донков, се оказва основното място на събитията. Всеизвестен факт е, че важните въпроси, като отмяната на смъртната присъда, се обсъждат най-добре на по бира. И макар да отказва коментари по темата като изкусен политик, Хари става „жертва“ на собствената си суета и желание за конкуренция. Той се пречупва пред провокацията да даде интервю за отмяната, в което потъпква цялата съприкосновеност на професията, обявявайки, че е извършил 233 смъртни присъди.
Ролята на Донков е по-различна от повечето неща, в които съм го гледала, не съм сигурна защо ми изглеждаше така. На сцената е агресивен, наперен и много сприхав. Понякога говори толкова бързо, че започваш да се чудиш какво става, а в други моменти говори много високо над всички, даже вика, защото все пак той е великият палач.
Хари е образ, в който може да се види целият егоцентризъм, около който се върти светът. За него дори и изчезването на дъщеря му в началото не е толкова голям проблем, който да помрачи самолюбието му, породено от снимката на първа страница в местния вестник.
Алис, изиграна от прекрасната Лилия Маравиля, е съпругата на Хари, която в семейството има основната задача да сипва бира и да обожава мъжа си, въпреки „изхожданията му“ в медиите. Образът на английската провинциална дама стои много добре „в ръцете“ на Маравиля и тя е една от основните причини публиката да избухва в смях. Защото забавлението в спектакъла е неизменна част от иначе не особено хумористичната тема за смъртта.
Мартина Троанска, която играе Шърли – дъщерята на Алис и Хари, е все още студентка в специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ в класа на доц. Пенко Господинов. Това, че режисьорът Стоян Радев е избрал наистина момиче за ролята е повече от прекрасно решение. Мартина се справя много добре на голямата сцена, а ролята ѝ отива. Не защото изглежда малка, а защото финалната ѝ сцена, когато избухва срещу родителите си, които я подтискат непрекъснато, показва, че по нищо не отстъпва на вече професионалните актьори.
И макар спектакълът да е наистина чудесен, не успя да ме хване от самото начало. Имаше нещо, което ми липсва, за да ме сграбчи. Но появата на Мартин Гяуров, просто отвя скептичното ми отношение към представлението, което се зароди в мен през първите минути. И смело мога да кажа, че бижуто на този спектакъл безспорно е неговият образ на Мууни – лошият герой с леко зловещо излъчване, млад, но с бяла коса.
Гяуров е толкова автентичен на сцената, сменяйки едно след друго различни състояния – от благ и усмихнат човек, до агресивен злодей, трошащ столове и маси в кръчмата, от чаровен и мил ухажор с чувство за хумор, до луд убиец с извратени замисли. Поведение, достойно за истински психопат, което, според мен, се пресъздава много трудно на сцена.
Мартин дори за секунда не изфалшивява нито в яда си, нито в смеха си. Той оценява драматичните ситуации около себе си с безразличен и в същото време лукав поглед. Мууни през цялото време си играе с останалите герои със завиден финес, за да си достави удоволствие от тяхното безсилие да се справят с истината, да победят суетата си и да изпитат чувството си за вина.
Да, всички герои носят вина, както и всички ние в живота. За някои от хората в „Палачи“ обаче вината е по-голяма – дали са отнели невинен живот, изпълнявайки служебните си задължения, дали са убили умишлено случаен човек, дали са отвлекли младо момиче… до последно не успяваш да разбереш кой и за какво е виновен.
Отидете на следващия спекаткъл на „Палачи“, за да научите истината!
Постановъчен екип:
превод Златна Костова
режисьор Стоян Радев
сценография Венелин Шурелов
костюми Елица Георгиева
композитор и изпълнение на живо Дамян Михайлов
Участват:
Илия Виделинов / Цветан Апостолов, Деян Донков, Михаил Милчев, Николай Антонов, Пламен Манасиев, Лилия Маравиля, Юли Малинов, Сава Пиперов, Николай Димитров, Юлиян Рачков, Мартин Гяуров, Мартина Троанска, Ириней Константинов
