“Откраднати разкази” за минало време

Ние минаваме през времето или по-скоро времето минава през нас толкова бързо, че когато спрем и се огледаме, единственото, което ни е останало, са нашите спомени. Спомени за добри и лоши неща, за радост и болка, за любов и омраза. Спомени, които превръщаме в разкази. Нашите истории, без които всъщност сме нищо. А когато ги разкажем на някогo, те вече не престават ли да са само наши?

“Откраднати разкази” в Театър “Българска армия” е постановка за времето – за бъдещето и за миналото и за техния сблъсък в настоящето. 6 години от животите на две талантливи писателки – младата и необуздана Лиза и опитната и затворена в “своята крепост” Рут, се разкриват пред зрителя в един уютен нюйоркски апартамент. Постановката продължава два часа на най-новата сцена на ТБА – зала “Миракъл”. Звучи малко дълго за камерно представление само с две актриси, но всъщност няма как да разкажеш историята на живота си за по-кратко време.

Съдбите на двете жени се срещат в името на творчеството. Рут взима под крилото си Лиза, за да я научи как да пише историите си, как да говори и как да се държи в обществото. Меглена Караламбова създава ледения образ на строг професор от университета и един от най-известните автори на разкази. Тя не се интересува от чувствата на другите и учи точно на това младата Лиза, Кристиана Ценкова, която носи провлачени дрехи и говори като малко дете. Впоследствие от коравосърдечната роля на ментор Рут преминава в любяща приятелка и майка и открива дъщерята, която никога не е имала.

С течение на времето разказите остават единствената утеха на Рут. И не онези разкази, които пише и издава, а нейните лични истории, красотата на отминалото време. Защото младостта е нещото, което ни дава сили, и когато се обърнем назад, виждаме, че е минал цял един живот и осъзнаваме всички жертви и компромиси, които сме правили. И когато възрастната писателка споделя най-съкровените си тайни на младата си ученичка, тя го прави, защото я обича. И тук идва въпросът дали можем да приемем, че хората, които най-много обичаме, са ни използвали, за да запълнят някаква дупка в живота си, било то дори и липса на вдъхновение.

“Откраднати разкази” е една постановка за любовта и предателството, за творчеството и липсата на муза, за вярата и отчаянието, за младостта и смъртта. Постановка без никаква претенция – истинска и натурална като самия живот…

Автор: Доналд Маргулис

Режисьор: Красимир Спасов

Сценография: Красимир Вълканов

Костюми: Невена Белева