Има причина пиесите на Шекспир да са толкова поставяни в световен мащаб. Той е вечен. Ама наистина вечен. Безкрайна вселена, в която времето е относително понятие. Пиесите му са богати, пулсиращи с живот и постепенно разлистващи многопластовите си смисли пред зрителите. Думите му си проправят път до най-тъмните кътчета на човешката душа от XVI век, та чак до днес.
Точно това всеобщо възхищение към неговата драматургия носи своите рискове. Основният от тях са огромните очаквания, с които публиката подхожда към представление, под което седи името на Барда. Другият е, че всяко заглавие е толкова поставяно, разработвано и интерпретирано, че често се залита в самоцелни крайности, поради желанието на творческия екип да се създаде нещо невиждано. След като гледахме „Отело“ в Театър Българска армия си отдъхнахме спокойно, че случаят не е такъв. Всъщност ни спечелиха именно с факта, че Иван Урумов и екипът му бягат от грандоманията и насилените опити за осъвременяване. Няма и самоцелното прекрояване на класически текстове, на което сме ставали свидетели преди. Минималистично, без помпозни декори и прах в очите, „Отело“ кара публиката да сдържа дъха си до падането на завесата.
Много ми допада решението декорът да е сведен до фоново платно и необходимия за сцените реквизит. Осъзнавам обаче до каква степен това утежнява задачата на актьорите. Те се явяват единственият инструмент, който трябва да вълнува, плаши и създава мисъл. Съставът на Военния театър се справя блестящо с тази задача. Иван Радоев и Георги Къркеланов пресъздават неподправено конфликта между Отело и Яго, чиято жертва става Дездемона /в ролята е красивата Гергана Данданова/. Анастасия Ингилизова като Емилия, съпругата на Яго, изгражда запомнящ се образ, въпреки ограниченото време, през което е на сцената. Оригинално и сполучливо е и решението на Венеция да се играе от Мимоза Базова. Тя е неузнаваема като сенилен старец, който си играе със съдбите на поданиците си все едно са гумени корабчета във вана, пълна с вода. Великолепната музика на Дони допълва цялостното внушение.
В спектакъла са разпределени още две роли, които не са видими на сцената. Те са отредени на два български холдинга, които допринасят съществено тази постановка да се реализира. Може само да ни радва, че меценатството става привлекателно за големите компании. Надяваме се в бъдеще културата да се радва на протекция от страна на държавата, бизнеса и, разбира се, публиката.
Постановъчен екип:
Автор: Уилям Шекспир
Режисьор: Иван Урумов
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Дони – Добрин Векилов
Сценичен бой: Камен Иванов
Участват: Иван Радоев, Гергана Данданова, Георги Къркеланов, Веселин Ранков, Веселин Анчев, Мимоза Базова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Анастасия Ингилизова, Десислава Касабова, Деян Георгиев, Калин Иванов, Йордан Алексиев
Comments are closed.