Днес ни предстои бурята, която масово заразява всички ни с театрална треска – третото издание на Нощ на театрите. Невъзможно е да ви е убягнало мотото, под което се провежда инициативата тази година, а именно – „Актьорът трябва да гори на сцената. Но сцената не трябва да гори“. Посланието идва от бедствените пожари в последните десетилетия, които оставиха цели градове без основното им културно средище. Не му стигат на нашия мил театър обидното неуважение, което среща и липсата на адекватна държавна политика, но на всичкото отгоре сцената му пламва, съвсем неметафорично. С оглед на последните примери решихме да върнем лентата назад и да ви разкажем за наши известни сцени, опожарявани през последните сто години.
Народен театър „Иван Вазов“, 1923 год.
Тържествата по случай юбилея – 25 години на народната ни сцена са помрачени от две злощастни събития. Още в началото на годината неуспешен атентат срещу тогавашния министър председател Александър Стамболийски поставя черно петно в новата ни история. Едва успокоили се страстите не закъснява и следващият бич за театъра. По-късно същата година по време на представление на „Многостралната Геновева“ почти романтично пламъците от осветяващата газена лампа се прехвърлят по едната завеса, после и по другата, а в последствие завладяват цялата сграда.
Публиката първоначално запазва нетипично спокойствие, докато не осъзнава, че изход няма – пазещите отвън заптиета са запречили изходите, мислейки, че стават безредици или нов атентат. Тогава вече настъпва истинска Радичкова суматоха. Хората търсят алтернативни начини да излязат, а най-много хора се втурват към балкона за пушачи на първи етаж.
Носят се градски легенди как цар Борис III, виждайки пламъците от двореца, се е втурнал да гаси пожара с подръчни средства. В същото време вместо да бягат актьорите, музикантите и административния персонал се хвърлят да спасяват ноти и реквизит. Сред пламъците се подмятат ботуши и рединготи от народните артисти.
Щетите са мащабни – на практиката от цялата сграда остава само предната фасада. По стара родна традиция злото винаги ни хваща неподготвени и се оказва, че застраховката покрива едва 1/4 от щетите. Но благодарение на дарения от организации, институции и частни лица Народният театър отново отваря вратите си след 5 години.
Софиийски държавен цирк, 1983 год. 
През 1962 год. София вече може гордо да се перчи с новата си придобивка – красива циркова арена с 2000 места. За построяването ѝ е похарчена баснословна за времето си сума. Инвестицията е оправдана с големия размер на сградата и качественото изпълнение. На сцената оживяват класически естрадно-циркови и вариететни програми, цирк върху лед, както и гостуващи спектакли от целия свят.
Приказката приключва един ден, когато пламъци обхващат сградата с невиждана скорост. Само за 18 минути от арената остава единствено пепел. Тъжната история на столичния цирк и до днес не е намерила своето решение – нито виновникът за деянието е идентифициран, нито сградата е възстановена.
Държавна опера, Стара Загора, 1991 год. 
Случаят със Старозагорската опера е пословичен. През 1991 год. пожар унищожава сградата. От материалната база няма и помен. Изпепелени са безброй декори и сценични костюми.
Историята прилича на анекдот – прекалено абсурден, за да бъде измислен. По това време фоайето в Операта е превърнато в нощен бар, който всяка вечер привлича редовни посетители. По някое време в помещението, пълно с хора, започва да се усеща миризмата на дим. Следва издирване на дежурния (и спящ) пожарникар, търсене на източника и пристигане на първата пожарна кола. Оказва се обаче, че вода за гасене на огъня просто няма – от дълги години в града водоснабдяването се спира след 22 часа, а резерви няма.
След като димът изпълва цялата сграда клиентите на бара най-сетне решават, че може би им стига толкова „забавление“ за вечерта. Сервитьорите показват желязна трудова дисциплина като не допускат никой да си тръгне преди да си плати сметката.
Доказано е от независими експертизи, че не става дума за инцидент, а за умишлен палеж. Виновници обаче няма. След дълги години на събиране на средства за възстановяване на сградата и с финансово съдействие на Общината ремонтът приключва и през 2010 год. Навръх празника на Стара Загора (5 октомври) отново отваря врати най-красивата според местните оперна сграда в България.
Общински драматичен театър „Боян Дановски“, Перник, 2004 год.
Една безславна сутрин на 2004 год. Перник осъмва без своя театър. Причината е късо съединение. Силният вятър разпалва и разпространява огъня мигновено. Благодарение на бързата реакция на близо 60 пожарникари по-голяма част от залата е спасена, но сцената и цялото сценично оборудване изгарят.
В този си дом Драматичният театър се помещава от средата на XX век. След пожара следват близо 9 години финансови неуредици и политическо шикалкавене, докато през 2013 год. несретната трупа се завръща в ремонтирания и модернизиран Дворец на културата. Салонът е кръстен на Георги Русев – обичаният актьор, който посвети три десетилетия от кариерата си на пернишкия театър, от които 13 год. като негов директор.
Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“, Пловдив, 2013 год.
Късо съединение причинява пожарът в пловдивския драматичен театър. Само няколко години след цялостния ремонт на сградата и направената огромна инвестиция, цялата зала е опустошена. Авансцената, механизацията, пространството под сцената и по-голямата част от осветлението са засегнати. Безвъзвратно повредени са и декорите за много от постановките. За щастие жертви и пострадали няма.
След пожара трупата репетира в залата на Дом на културата „Борис Христов“, където плаща наем за всяко изиграно представление. Творците и обществеността в града и страната събраха близо 100 000 лева като дарение за ремонта на културната институция. Дългоочакваното възстановяване на сградата стартира най-сетне през 2015 след двугодишното отлагане от страна на институциите.
За безопасното навигиране сред пламъците неимоверна помощ ни оказаха източници катo сайтовете Стара София, Изгубената България, архивите на Столична библиотека, както и съдействието от немалка част от театралните институции.
