Какво ли е да работиш като „око под наем“ – да ти плащат, за да живееш живота на друг от сутрин до вечер? Всъщност, ако се замислим, всички го правим, без да ни плащат за това. Наблюдаваме хората, обсъждаме ги, месим се в животите им, даже ги проваляме понякога.
Това е и професията на англичанинът с гръцки произход, Асен Блатечки, в пиесата „Око под наем“ на театрална къща Viva Arte. На шега или не, Кристофаракис (или поне така ми прозвуча името му) се промъква незабелязано, в дома на данъчния консултант, чиято жена е следил „успешно“ дълго време, за да разкрие тайните й. Съпругът, изпълнен със съмнение, е готов на всичко, за да разбере защо младата му съпруга излиза сама, ходи на кино и носи безумно сомбреро.
Шантавите етюди на непохватния детектив и неговата откровена нелепост направиха сцената жива на фона на бутафорния декор, който беше основното му прикритие и главната му „пречка“ през цялото време. Блатечки накара публиката наистина да повярва в неговите проблеми и още повече – да им се смее от сърце.
Забавна, но и трагично истинска, пиесата разказва за момента, в който се събуждаш, поглеждаш се в огледалото и разбираш, че всъщност това не си ти. Дрехите ти, думите ти, вкусът ти – всичко е избрано от някой друг. Ти не си себе си, а проекция на онези, които мислят, че знаят кое е най-доброто за теб. И тогава идва възможността да се влюбиш платонично в човека, който те следи, единствено защото ти обръща внимание и гледа с теб глупавите филми, които харесваш. Нещо толкова странно осмисля целия ти живот.
Нелепата история на несъществуващата любов между „леко“ странния детектив и жената, която следи, ще стане началото на края на нейния брак или основата на ново начало. Въпросът е дали когато разберем причината за действия, които не ни харесват, ни става по-лесно да ги приемем и какво сме готови да направим, за да запазим любовта си?
Автор: Питър Шафър
Постановка: Борислав Чакринов
Участват: Стефан Иванов и Ива Папазова
Театрална къща Viva Arte и ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас
Театър „Открита сцена” (бивша „Сълза и смях”)
