Йоанна Младенова е дипломиран, но все още непрактикувал PR-специалист. За сметка на това, още по време на следването си за 2 години се подвизава като политически репортер. От скоро е насочила вниманието си към маркетинга и към днешна дата професионалното ѝ амплоа е на копирайтър. През 2014 г. си създава и личен блог, в който събира всичко, което не е успяла да напише другаде, и разбира се, театралните истории, които са я впечатлили.
Тя взе участие в дискусията „Театър 2016. Какво иска зрителят?“. Вижте какво ни разказа за останалите събития от Нощта:
Казват, че Нощта на театрите е специална; че през нея се случват театрални магии; че това е нощ, изпълнена с любов. Това ми е достатъчно – вниманието ми е спечелено. А когато това се случи, задължително има следваща стъпка – проучване на възможностите, и една финална – планиране на дейностите. Изненадващо или не, не ми беше никак лесно – предложенията за тазгодишната Нощ не са никак малко и повечето от тях определено ме заинтригуваха. Все пак реших да направя реалистичен план, който не изиксва телепортиране из софийските театри.
Всъщност, моята Нощ на театрите може да се окаже нещо като нощта между петък и понеделник. И все пак, ето го Графика:
19.11.2015
“Нощни персонажи” – изложба на Павел Червенков – Фоайе на Камерна сцена, Народен театър “Иван Вазов”
Идеалната прелюдия към Нощта, изложбата включва снимки от някои от най-емблематичните театрални постановки през последните години.
21.11.2015
16.00 ч. – “Дакота” – Сатиричен театър “Алеко Константинов”
Oтдавна е в театралния ми календар, но поради една или друга причина все се разминаваме. Може би просто сега е точният момент да се срещнем. Рядко се впечатлявам от описанията на постановките, но тези думи на Жорди Галсеран за собствената му творба, определено ме впечатлиха: “Всички имаме очаквания за желания си живот в бъдеще и се стараем да извършваме определени маневри, за да се доберем до целта си, до онова, което наричаме “щастие”. Проблемите започват, когато успеем. Както е казал не помня вече кой, щастието всъщност е всичко, което правим, за да постигнем щастието. Пристигнем ли на местоназначението, то губи чара си”.
18.00 ч. – Среща с актьорите от “Дакота”
Категорична съм, че този тип контакт може да направи публиката и театъра много по-близки, могат да се опознаят едни други и да се заобичат още повече. Толкова вълнуващо е да видиш човека, а не само актьора; да можеш да му зададеш всеки въпрос, който изниква в съзнанието ти, докато го гледаш на сцената. Мисля, че и за актьорите тази обратна връзка е много ценна. Според мен подобни срещи трябва да са още по-сериозно застъпени не само в Нощта на театрите, а и извън нея – би било изключително да мога да се докосна до тези вълшебници от близо, а защо не и да се опитам да ги убедя да разкрият някоя от магиите си, повече от веднъж годишно.
19.00 ч. – „Гео“ – Народен театър “Иван Вазов”
Постановка по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ. Дневник на един роман“. “Изкуството е в опасност”, предупреждава ни Гео Милев преди почти цял век. А аз се питам има ли кой да чуе думите му днес. И очевидният отговор, който изплува в съзнанието ми, не ми харесва. Не ми харесва също, че уж сме свободни да говорим, да четем, да пишем, да мислим каквото пожелаем.. а много често не го правим. Но не и тази Нощ – тя е друга. А “Гео” е още една причина да я очаквам с нетърпение.
23.00 ч. – “Чайка” – Театър “Азарян”
Явор Гърдев и постановките му не са за всеки. А аз приемам “Чайка” като предизвикателство най-вече към самата мен. Прочетох какво ли не за представлението и реших, че най-добре да проверя от първо лице къде е истината за него. Актьорският състав е меко казано впечатляващ, а текстът – респектиращ. Към най-новия театър у нас определено се отправям с големи очаквания.
