Отдавна не сте гледали театрален спектакъл, който да ви накара да се почувствате лично отговорни за неговия финал, нали? Гледали ли сте изобщо такъв? Аз не бях. Да, има я играещата се от години „Ножица-трепач“, но така и не стигнах до нея. Мога уверено да кажа, че българската публика отдавна има нужда от подобни социални експерименти – най-новото в това направление е премиерата на „Нощта на 16-ти януари“ в театър „София“.
Премиерата на спектакъла остави в мен една непозната до днес следа. Следата на новите форми на театъра, на неговите нови задължения. Не мога, а и не искам да разказвам сюжета на пиесата, защото това означава да разкажа собствените си виждания за живота, за света, за хората. Звучи странно, нали? Сигурна съм обаче, че всеки, който посети това представление, ще излезе от салона с болезнена равносметка за заобикалящия го свят или… точно обратното. В това представление никога никой няма да узнае голямата истината, но всеки един ще разбере поне една малка истина за себе си… Чували сте подобни анализи и преди, нали? Разликата тук, обаче, е, че аз няма да говоря с метафори.
Представлението на проф. Пламен Марков буквално дава възможността на всеки един човек в салона да търси истината, да разпознава лъжата и да произнесе присъдата… собствената си присъда, нашата присъда. Именно този социален елемент превръща спектакъла в извънреден и той внезапно спира да бъде лично преживяване, защото разрушава границата между хората долу и хората горе /зрителите в салона и актьорите на сцената/. Не само разрушава тази граница, но я превръща в мост. И няма значение на колко години сте, провокацията от актьорите е толкова силна, че… повярвайте ми, забравяте, че сте в театър! Озовавате се на собствената си съдебна скамейка.
Като заговорих за актьорите, не мога да подмина впечтлението си от блестящата актьорска игра на трупата на театър „София“. Няма да бъде преувеличено, ако кажа, че такива образи на сцената се виждат рядко, защото тук не говорим само за един, а за цяла армия от актьори! Всички те превръщат театралното пространство в реалност, публиката има отношение към всеки един от тях – без изключение, дори героите, които виждаме за пет минути на сцената, остават в съзнанието ни до края на спектакъла. Впечатляващо, нали? Безкомпромисна актьорска игра, която ще ви накара да дишате учестено и да поставите под съмнение убежденията си за обществото и хората, а дори и за себе си.
Двайсет и първи век се оказва труден за съжителство с театъра и неговите традиции, но какво става, когато използваме тези традиции и ги внедрим в модерността на времето? Какво става, когато вашите критерии за добро и лошо се сблъскат с общите… а тук определено ще преживеете този сблъсък. А какво става, когато в рамките на месец човек изгледа два спектакъла, където първият „стъпква“ Ницше /“Тигърът„, ТР „Сфумато“/, а вторият издига теорията му за героичната личност? Ще ви кажа – ориентирате се, ориентирате се в личната си действителност и я съдите по съвест.
„Нощта на 16-ти януари“ е събитие в българския театър, което ще даде своя принос за обогатяването на нашия културен живот. Ще има хора, които няма да харесат спектакъла, ще има и такива, които ще се връщат многократно в салона, за да проверяват отново и отново своята малка истина… Дали вие ще бъдете от първите или от вторите – няма никакво значение, защото това, което ще се случи с вас след представлението, не може да ви се случи след никое друго. Ще си задавате въпроси дълго време, ще търсите отговорите около себе си, ще промените представата си за театъра изобщо. Високопарно, но… това е моята малка истина.
Постановъчен екип:
Превод: Златна Костова
Режисьор: Пламен Марков
Сценограф: Мира Каланова
Композитор: Калин Николов
Участват: Николай Антонов, Юлиян Рачков, Николай Върбанов, Мила Банчева, Лора Мутишева, Силвия Петкова, Лилия Маравиля, Дария Симеонова, Михаил Милчев, Росен Белов, Пламен Манасиев, Петя Силянова, Симона Халачева, Ивайло Герасков, Юлиян Малинов, Антон Григоров
Comments are closed.