текст – Радостина Иванова
Сайт-спесифик спектакъл на сдружение „Конклав“, реж. Боян Крачолов, с участието на Мартин Димитров и Надя Керанова.
Спектакълът „Нирвана“ на сдружение Конклав, който намира своята сцена (може би и дом!) точно в къщата музей на Яворов в София и в Чирпан е стойностно представление, в което са вложени усилията на млад и амбициозен екип, заслужаващ внимание не само заради новостта, която носи, а и защото има какво да покаже и разкаже. Образите на Яворов и Лора са съхранени с достойнство, като същевременно битовата кавга ги свързва с всеки човек, всеки зрител, всеки наблюдател и така се постига симбиоза, разказваща ни колкото тяхната история, историята на интелектуалците, имената, възвишените, личностите, толкова и потенциалната история на Жената и на Мъжа, на човешката ни природа и на нещата, до които тя може да ни доведе.
Това е постановка, която връща живот на къщата на Яворов. Физическата дистанцираност от публиката, произлизаща от позиционирането на актьорите спрямо зрителите, се превъзмогва от увличането в сюжета. Именно позиционирането на главните действащи лица и на публиката, според мен, може да се гледа и като маркер, отделящ образите на Яворов и Лора от техните „наблюдатели“ – къщата се превръща от убежище от хорските очи в арена, поддала се на показ.
В следващите редове можете да надникнете в някои от най-специфичните и магнетични части от спектакъла (оставям на вас да откриете останалите!) и да отправите поглед към актьорския състав на „Нирвана“:
Един от тези ярки моменти е отделянето на Лора от Яворов на двора, когато тя изнася своя монолог за самодостатъчността на поета – контрастът на Жената, останала физически навън, и Мъжът, който я наблюдава, стоящ зад здравите стени на къщата и гледайки я отгоре, допълнително подсилва тази част от текста на Константин Илиев и я пренася от редовете в действителността – раздялата на двама, изолацията, липсата на разбиране между тях. Естетически и смислово издържана сцена, чието визуално представяне успява да свърже зрителя с емоционалността на персонажите.
Друг значителен миг от това пренасяне в света на Стара София и именно в последната нощ на Яворов и съпругата му е появата на оръжието в ръцете на стоящата в къщата зад прозорците Лора, което семпло и емблематично намеква за събитията, които ще последват, както и деликатно препраща и се свързва с текста на пиесата. Интересно е и разхождането на актьорите из къщата, като покачването в етажите отговаря на варирането на интензитета на събитията и душевното състояние на Лора и Яворов.
Оригинален поглед не липсва и в моментите, когато разделените по светоусещане съпруг и съпруга почти се намират, но после разпадът помежду им се завръща – тези сцени са фино изпипани и носят жизненост, която зрителят неминуемо усеща. Част от тях са сцената, в която Лора, чието лице е с маска, постепенно стига до прозореца на Яворов, минавайки през двора, и сцената, в която Яворов, излязъл на двора, говори на Лора за красотата. В тези моменти Мъжът и Жената сякаш отново се срещат – доближават се, докосват се, почти поправят счупеното, но това почти остава да тежи в общия им свят, разединен от личните им терзания.
Мартин Димитров придава на образа реалност без прекаляване, без излишно маниерничене, сякаш дава дъх на персонажа, за да заживее самостоятелно, а не го обсебва. Служи си умело с интонацията и експресиите на лицето – прибран като човека, когото представя, но не бездушен.
Надя Керанова показва достоверно Ревността, намерила за свои жертви Лора и индиректно Яворов – жената, заслепена и оглушала за всичко извън собственото ѝ разбиране за проблемите в общия съпружески свят.
Начинът, по който екипът разказва историята, носи естественост – тяхното преливане на вън и вътре резонира както между персонажите, така и спрямо публиката, която се обвързва с видяното.
Разкриването на цялата картина, която Конклав създава, е възможно само когато сте готови да изживеете спектакъла на едно от двете знакови места.
За следващи дати в София и в Чирпан следете страницата на сдружението във Фейсбук и не пропускайте да пуснете изкуството във вашето лято.
