Той е повече от явление в руския театър. Той е повече от явление в руската драматургия. Той е световно явление. Той е Човекът- оркестър. Той е актьор, режисьор, преподавател, произаик, сценарист, той не се уморява, няма почивен ден, той живее за театъра, той съществува чрез театъра. Той е заслужил деятел на изкуството на Руската федерация, той е създаделят на Център за съвременна драматургия в Екатерининбург, той е бащата на международния конкурс за драматургия „Евразия“, той създава международният театрален фестивал „Коляда-plays“, той е основател и главен художествен ръководител на театър, който носи неговото име. Той е написал повече от 120 пиеси, той е неуморимо театрално перпеттум- мобиле, той живее на бързи обороти, негови спектакли гастролират в цяла Русия, и в целия свят, той е много , много талантлив, той самият е театър. Да. Николай Коляда е Човекът- театър. Пристига на 25.11. 2018г. за няколко дни в България. И за мен е чест да му задам няколко въпроса.
1.Николай Владимирович, Вие сте драматург, който е творил в съветските времена, а сега продължава да твори и в постъветските. Чувствате ли се автор на две епохи? Коя даде повече материал за писане на драматурга Коляда?
Разбира се, деветдесетте годин, защото „блажен е този, който е посетил този свят в неговите минути на слава,“ е казал класикът. Аз съумях да предам това време
2.Писателят и драматург Алексей Слаповский си спомня как през деветдестетте години на миналия век двамата заедно сте били на семинар за млади драматурзи, и Вие сте пишели на пишеща машина непрекъснато, по цял ден, по цяла нощ. Веднъж той Ви бил попитал дали бихте се съгалсили да ви отрежат крак/ръка, ако в замяна на това ще можете да пишете като Тенеси Уилямс, и Вие сте се съгласили безусловно. Към днешна дата още се играе Ваша постановка на „Трамвай желание“ от Т.Уилямс с участието на Олег Ягодин. В театъра Ви. Кажете ми малко повече за връзката на драматурга и режисьора Коляда с драматурга Уилямс.
Това е моят любим американски драматург, може би най- любимият в целия свят. В неговите пиеси има любов, страх, ненавист, има всичко, всичко, което е присъщо на нашия век.
3.Вие сте откривател, учител, насърчител на драматургичните таланти на Ярослава Пулинович, Василий Сигарев, Олег Богаев, сам поставяте техни пиеси. Как разпознавате таланта у един млад човек- драматург, актьор? Как му помагате да го развива?
През цялото време им казвам: прави като мен. Обичай театъра, обичай актьорите, режисьорите. Обичай всички, прави като мен, и всичко ще ти се случи по мед и масло.
4.В България ще сте за втори път, сега по покана на Международния фестивал- лаборатория NEDRAma, организиран от Театър Реплика“ с куратор Василка Бумбарова. С кои Ваши спектакли ще гостувате?
Ще играем пиесите на моите ученици „Научи ме да обичам“ и „Мечтата на Наташа“, и моята пиеса „Большая советская эnциклопедия“
5.В София ще ръководите уъркшоп по драматургично писане. Каква е темата, защо точно нея избрахте?
Тази тема /за това как ни манипулират медиите, б.а./ ми я предложи Василка Бумбарова, тя ми каза: Ти си забелязвал как средствата за масова информация ни манипулират. Едните говорят едно, другите- друго. Когато човек дойде в Русия – враг е България. Когато дойде в България, враг е Русия. А всъщност това са игрите на политиците, които ни разединяват, опитват се да ни разединят. А ние се обединяваме посредством театър, музика, творчество. Защото ние няма какво да делим, ние сме братя славяни.
6.В книгата си „Драма памяти“ театралният критик Павел Руднев пише за Вас- „Коляда е фабрика за събития“. Кажете ни, кои са последните събития, които подготвяте?
Аз сега репетирам „бомба“ със заглавие „Оптимистическа трагедия.“ Това ще бъде нещо невероятно. Преди него направих много добър спектакъл „От ума си тегли“, който в училище се възприема като най-скучното литературно произведение. А аз направих весел, радостен, и малко тъжен спектакъл.
7.Ремарките към Вашите пиеси са абсолютно мистични, магични. За мен не са нито само описание, нито само контрапункт на действието, а са действие сами по себе си. /Бих поставил спектакъл само от ремарки на Ваши пиеси/. Те ли са ключът към осмислянето на персонажите и действието?
Не, те са само за това, за да намери режисьорът театралния еквивалент на това, което е написано в пиесата.Аз се опитвам да рисувам небето, морето, земята, не кулисите, авансцената и завесите. Опитвам се да напиша парче живот, и ако режисьорът улови този живот и го изведе на сцената, това ще бъде най- прекрасното.
8.Ако допуснем, че болката, мъката, страданието, смъртта изчезнат от лицето на Земята, ако стане така, че малкият човек заживее щастливо, ако Любовта победи Смъртта, ще има ли за какво да пишете, ще спрете ли?
Е, разбира се, че ще пиша. Ще пиша за росата, която пада от палмово дърво, за рибката, която плува близо до брега, ще миша за морето, което е там далеко, и за кораб, който се скрива отвъд хоризонта. Ще пиша винаги.
9.А на Вас като режисьор, кой Ви е най- любимият драматург?
Няколко са. Тенеси Уилямс, Гогол, Толстой, Пушкин.
10.Мога да задавам още десетки въпроси на събесендик като Вас, но този е последният: Имате ли своя пиеса, която не бихте поставили?
„Прашка“. Твърде е болезнено. Страхувам се, че ще умра докато репетирам.
Интервюто взе Йордан Славейков, режисьор, драматург.
