Ще помним актьорa Никола Анастасов, който почина преди броени дни, с таланта, чара и хумора. Ведрото настроение и усмивката винаги бяха с него и радваха околните, а думите му умееха истински да те докоснат:
„Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял все на сцена…“
„Живеем в трагикомедия. Това е точното определение. Има много недъзи в нашето общество, но ако ги погледнеш откъм комедийната страна, по-лесно ще живееш. Смехът ти дава вяра, превъзходство, защото трябва да има превъзходство над недъзите.“
„Желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци.“
„Аз харесвам мисълта на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече“. Никога няма да престане да ми стига това да играя на сцената“.
„Имам си две лица. Едното е за театъра, работата, срещите със зрителите – там винаги съм усмихнат и забавен или поне се старая да бъда такъв. Но когато прожекторите угаснат и зрителят си отиде, ти, артистът комик, си тръгваш самотен. Бил си някакъв герой, пресъздавал си образ, а сега вече си Господин Никой. Улиците стават празни, тъмно е, прибираш се вкъщи, семейството вече е заспало, защото ние късно свършваме представление. И ти става едно тъжно…“
“Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен.”
„Пожелавам на хората повече да се смеят. Това е най-хубавото нещо, най-безболезненото.“
„Ще играя, докато не полетя към небето с крилете на Икар.“
