„НЕОН“ – тялото като генератор, който привлича, свързва и манифестира

0
0

„НЕОН“ беше едно от българските заглавия в програмата на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, който се проведе между 14 и 20 април на сцената на ДНК. Представлението е дело на трима от общо 5-те независими артисти на колективната платформа Гараж Колектив, в което тялото и материята намират своя израз през акцията, действието.

Доколкото жанра на творбата се определя като бурлеск пърформанс, това което се търси при връзката с „Burlesque“ е метода, принципа на въздействието на образите, картините, визията и сарказма в манифестиращото тяло. „Burlesque“  се оказва пресечната точка на едно протестиращо и празуващо тяло, чиято идея се подава много плавно, но категорично – чрез флирта, с който артистите кореспондират с публиката.

Ролята на колективното авторство в спектакъла е определяща и насочваща през цялото време на действието – според авторите то е това, което създава верижната мотивация, реферираща към мощта на тялото. Така преживянето и на публиката и на артистите е винаги и колективно и разнопосочно – доколкото преживяващия възприема различно идеята за творбата.

„НЕОН“ е произведение, чиито създатели възприемат колективната си работа като плод на една флуидна форма, в която няма определени роли и структура. Тя е изцяло водена от силата на мотивацията за идеята за един продукт, който е такъв, само и доколкото остава потенциал. Мощта на акта е квинтесенцията на произведението – така то остава отворено, незавършено и подвластно на прогрес.

Тялото на артиста е проводник и медиатор, то насочва и определя посоката – понякога с плавно и ненатрапчиво, но силно желание, друг път я генеренерира презрително, но с мека меланхолия. Това не е танц, а раздвижване, игра на материя. Игра на тела. Те прииждат плавно и трансформират телесността в усещане, във флирт, в сближаване и отблъскване, в привличане.

„НЕОН“ е акт на тялото, но е и акт на отдаването в безтегловността на притеглянето – то проектира непосредственото сливане на материята с усещането. Тялото е генератор на движението, което свързва, привлича и манифестира чрез въздействието. „НЕОН“ е и търсене и задоволяване, контролиращият и контролираният се отдават доброволно в едно преливане на ролите, без да се уеднаквяват. Акта, който е осъществен, е именно жеста на познаването и преживяването с друг човек, с друго тяло, и този акт остава винаги несвършен и недоизказан, но приемствен и свързващ.

Постановъчен екип:  

Хореография, драматургия, изпълнение: Ирена Цветанова, Александар Георгиев – Аце, Жана Пенчева
Музика: Емилиян Гацов – Елби
Художник: Ралица Тонева