В надпреварата за ИКАР 2017, категория „Дебют“ имаше цели четири режисьорски такива. Статуетката бе връчена на Александра Петрова за „Хамелин“, но личните ми пристрастия бяха изцяло за Дамян Тенев и постановката му „Оркестър Титаник“, в Драматичен театър Хасково. Той даде съвсем друг ъгъл на популярния текст на Христо Бойчев, отличена с награда ИКАР 2002 г. за драматургия.
В тази абсурдна комедия липсва конкретността и реализма на живота. Режисьорът успява да обрисува текста извън рамките на буквалното, което прави „Оркестър Титаник“ още по-интересен и различен. Пренасяш се в един измислен свят, който в крайна сметка наистина се оказва илюзия, защото съществува само във фантазиите, а тези, които го измислят сме самите ние.
Доко, Луко, Мето и Любка се намират на изоставена гара – толкова изоставена, че няма влак, който да спре й да ги отведе там, където мечтаят. Страданието и самосъжалението са притъпявани от алкохола, чийто празни бутилки са заринали всичко наоколо. Те са потънали в дълго и искрено страдание, кoeто ги изкривява не само духовно, но и физически. Клоунските им лица, изобразяват трагикомичността на живота, която всеки един от нас познава.
И може би всеки един от нас се е намирал поне веднъж на тази изоставена гара, пълна със самосъжаление, отсъстваща любов и опиати като бонус за лечение на болката. Една много, много лоша среда, в която изгубвайки надеждата, започваме да губим и себе си.
Но за изоставените ни и объркани приятели може би има спасение… Един чужденец, излязъл сякаш от анимационен филм, прави опит да одухотвори и припомни на Доко, Луко, Мето и Любка кои са всъщност. Магьосникът Хари наистина прави чудеса – припомня, че светът е пълен със смисъл, който може да даде същност на съществуването ни. В един миг да забравим за всички страдания и да тръгнем напред – някъде по пътя на надеждата.
А той се намира в сандъка на фокусника – порталът на илюзиите. Защото в крайна сметка всичко се оказва една илюзия, която можем да съградим и разрушим единствено ние. Защото пътят, който трябва да изминем започва отвътре навън. Реалността е проекция на нашия вътрешен свят, там където знаем кои сме всъщност и не се губим в дребните неща от модерния свят. Точно когато открием ключа за него идва спасението – сещаме се защо сме тук и всички наши илюзии се изпаряват.
„Животът е one man show, докато оркестърът на Титаник продължава да свири.“
Творчески екип:
Автор: Христо Бойчев;
Режисьор: Дамян Тенев;
Художник: Радостина Тодорова;
Участват: Станислава Николова, Красимир Митов, Пламен Петков, Емануил Костадинов, Иванка Шекерова, Петър Влайков.
