Елис Вели – едно красиво талантливо момиче. Сценограф. Завършила Художествената гимназия, а отскоро вече дипломиран и от НАТФИЗ смело стъпил на театралната сцена млад творец.
Тя е част от екипа на повечето последни премиери на Народен театър „Иван Вазов“ – „Дивата патица“, „Любовникът“ и др.; Театър „София“ – „Развратникът“, НАТФИЗ – „Зверското синьо“, а в края на юни излиза и следващата ѝ премиера като сценограф в Театър „Възраждане“ – „Сладка смърт“.
Когато човек срещне Елис, тя все бърза, разпръсната и едновременно много събрана и концентрирана поне в 2, 3 проекта .. Безспорен талант, а отскоро и заслужено номинирана за АСКЕЕР 2019 в категория „Костюмография“ за работата си по спектакъла „Развратникът“, Театър „София“.
Къде те намираме в момента?
Вкъщи пред лаптопа. Отговарям на едни въпроси.
Какво за теб е театърът?
Страст. И мисля, че ще е вечна.
Колко често ходиш на театър?
Всеки път, когато имам възможност.. и желание, разбира се.
Кое е представлението, на което най-много си се смяла?
Не се сещам, но последното, на което се смях искрено, беше „Богът на касапницата“.
Кое е представлението, на което най-много си плакала?
Многократно на „Полет над кукувиче гнездо“.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Не съм сигурна дали съм го гледала още.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Празникът“ в МГТ „Зад канала“.
Трагедия, комедия или…?
Или и двете.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
Имам любими пиеси.
С кого от световноизвестните артисти би искала да работиш?
Някога, с някого, в Берлин.
Kaкво репетираш в момента?
В момента работя с три много талантливи момчета по пиеса на Мате Матишич. Спектакълът се казва „Сладка смърт“. Премиерата е на 18 и 20 юни в Театър „Възраждане“. Започвам и още три проекта , чиито премиери ще са в началото на следващия сезон. Предстои ми да работя с режисьорите Крис Шарков и Стоян Радев.
Защо публиката трябва да го гледа?
Защото ще бъде любопитно за всеки зрител и доста забавно.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
„Дивата патица“ , „Празникът“, „Неодачници“ и „Танцът Делхи“. Станаха четири, но не мога да омаловажа нито една от тях.
