На театър със Стилиян Желязков

0
0

Днес ви срещаме с новото попълнение на Габровския театър, актьорът Стилиян Желязков. През 2018-та завършва в актьорския клас на Маргарита Младенова, но още по време на обучението си успява да се реализира и на професионална сцена, като взима участие в спектаклите: “Гео” в Народен театър (реж. Иван Добчев), “Светлото бъдеще на битака” в ТР „Сфумато“ (реж. Иван Добчев), “Пилето” в Младежки театър (реж. Васил Дуев), а след това и в прословутия “Одисей” на Пловдивския театър. Амбициозни проекти, които изцяло се допълват от неговата млада и дълбоко търсеща творческа душа.

В свободното му време ще го намерите в кухнята, приготявайки някое вкусно ястие, докато говори за театъра всеотдайно и с главно “Т”. Заварваме го по време на репетициите на новата премиера и негов дебют на габровска сцена. На въпроса “Защо избра габровския театър?”, Стилиян отговори: “Когато Васил Дуев ме покани за новия си проект, дълго ми разказваше за трупата и духа, който театърът има. За екипа сподели, че са млади, талантливи, че много им се работи и че предстоят интересни проекти. Още повече, това е първият театър, който ми предложи щат, почти 2 години след завършването ми.”

Стилиян Желязков в „Пилето“ (реж. Васил Дуев)

Къде те намираме в момента?

В кухнята. Обичам да готвя. Мога да прекарам часове там. Така си почивам, не мисля за нищо, освен за храната, която приготвям. Човек не трябва да е нервен или притеснен, когато готви, иначе храната няма да е вкусна!

Какво за теб е театърът?

Когато бях на 8 години почина много близък човек за мен, който се занимаваше с Театър. Това, което правеше той, беше едновременно приятно и страшно. Харесваше ми да го гледам и в същото време се страхувах, защото ставаше друг човек. Може би това е моят начин да бъда близо до него… или поне до това, с което се е занимавал.

Колко често ходиш на театър?

Почти всеки ден съм в Театъра за репетиции, но все по-рядко сядам в зрителната зала, което не е добре. Иска ми се да имам повече време за Театър “от другата страна”. Мисля, че за актьора е важно да гледа своите колеги на сцената, дори по време на репетиции. И ако е наблюдателен, би могъл да научи много, не само за самите тях, но и за самото майсторство на сцената.

Стилиян Желязков на сцената…

Кое е представлението, на което най-много си се смял?

”Голямото Кихотене” – куклен спектакъл за възрастни в Столичен Куклен Театър, през 2008 г. обаче…

Кое е представлението, на което най-много си плакал?

Няма такъв спектакъл. Много ме развълнува монологът на моя колега Димитър Крумов в постановката “Това не е Хамлет“ за “живота на актьора” или по-скоро за невъзможността на българския актьор (не говоря за така наречените “мечки”!) да живее „нормално“ в условията, които държавата му предоставя, за липсата на държавна културна политика относно развитието и нуждата от това изкуство…

Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?

Този “спектакъл” го гледаме всеки ден, както аз, така и всички, които четат това…

В един от дипломните спектакли, „Иванов“ (реж. Деян Ангелов)

Кое е представлението, което гледа последно?

”Истината или се Осмеляваш”, реж. Васил Дуев, на Габровския драматичен театър.

Трагедия, комедия или…?

Тотален театър.

Имаш ли любима реплика от пиеса?

„През последните 7000 г. от историята на цялото човечесто, единствено 254 г. са прекарани в Мир…” от “Пилето” по У.Уортън

и

“Рубиконят е яхнат, жребецът е хвърлен.” от “Сън в лятна нощ” на У. Шекспир.

„Сън в лятна нощ“, дипломен спектакъл на класа на проф. Маргарита Младенова (2018)

Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?

Мълча. Намирам тихо място, сядам удобно и оставам така за известно време. Мисля за най-различни неща. Тишината в днешно време е все по-нужна и все по-непостижима.

Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?

Колкото и да си мечтаеш за някоя роля, един ден идва режисьорът… Наскоро си “мечтаех” за една роля, беше главна, мислех си, че ще ми я дадат – първата ми главна роля в професионален Театър. Имаше “ателие”, направих всичко по силите си, дори колегите ми казваха, че аз трябва да я изиграя, но и въпреки това накрая я дадоха на друг… Така, че… Колеги, не спирайте да мечтаете и да търсите! Някъде там е Вашият режисьор, който ще ви повери ролята на Вашите Мечти… Или пък не.

С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?

Daniel Del Lewis, Liza Minnelli, Vasil Duev.

Kaкво репетираш в момента?

„О̀рото Ламя е” с режисьор Васил Дуев, в Драматичен театър “Рачо Стоянов“ – Габрово.

Защо публиката трябва да го гледа?

… Защото публиката не е гледала такъв спектакъл досега.

Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?

„Вишнева Градина“ – реж. Крикор Азарян

„Пилето“ – реж. Васил Дуев

„Самотни Персонажи“ – реж. Васил Дуев

плакат: Яел Тайг

Новата премиера на Габровския театър е на 14-ти февруари. На добър час на Стилиян и целия екип на театъра!

ÓРОТО ЛАМЯ Е

спектакъл на Васил Дуев по мотиви от „Фолклорен еротикон“ на Флорентина Бадаланова
Режисура и драматизация: Васил Дуев
Сценография и костюми: Даниела Николчова
Музика: Стефан Здравески
Хореография: Зоя Шопова
Вокален педагог: Евгени Господинов
Помощник режисьор: Гинка Дичева
Плакат: Яел Тайг
Участват: Моника Иванова (гост), Адриана Димова, Надежда Петкова, Магдалена Славчева, Тони Христова, Силвия Боева, Анатолий Ставрев (гост), Петър Петров (гост), Стилиян Желязков, Любен Попов, Димо Димов, Стоян Руменин;
Със специалното участие на Валентин Петров.

Спектакълът се осъществява със съдействието на „МАК“ АД – Габрово