На театър със Стайко Мурджев

0
0

Днес ви срещаме с един от младите и успешни театрални режисьори – Стайко Мурджев. Той е роден на 9.05.1984г. Възпитаник е на Юлия Огнянова и Емилия Ованесян в школата към Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“- Смолян. През 2009 г. завършва НАТФИЗ, специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Пламен Марков. Режисьор в трупите на Драматичен театър – Пловдив, Театър „Българска армия” и Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен. През 2010г. печели „ИКАР” за дебют за режисурата на представлението „Пухеният“ от М. Макдона. Той е от творците, които влагат цялата си енергия в изкуството, дори и в малкото си свободно време. Ето какво сподели с нас режисьорът, чиито спектакли наистина си заслужава да видите:

Как влезе театърът в живота ти?

През тъмнината. Когато бях много малък, майка ми често ме водеше на театър и най-яркият ми спомен от тези посещения в театралната зала са бавното угасване на светлината и магическото потапяне в тъмнината. Спомням си, че повечето деца ги беше страх и започваха да плачат, а аз тайно се любувах на театралния мрак и с трепет очаквах красивия нов свят, който ще се роди от тъмното. Ако трябва да бъда честен до край – изпитвах някакво тайно превъзходство спрямо другите деца, сякаш притежавах особено знание за театъра, което те не притежаваха. А аз просто вече съм си бил заразен с вируса на театъра, който явно се съдържа в мрака и миризмата на сценичен прах.

Кое е представлението, което най-много ти е въздействало?

Важните спектакли, на които съм ставал свидетел и са оставили трайна следа в съзнанието ми, са няколко. Те са спектакли-учебници, спектакли-пътеводни светлини, спектакли, който са поддържали в мен треската за театър. Първият такъв, който ме накара да се вцепеня и дълго да усещам себе си в абсолютен ступор, беше “Дългият път на деня към нощта” от Юджийн О’Нийл, постановка на Юлия Огнянова, а след това “Бифем” от Людмила Петрушевска, постановка на Григор Антонов, “Музика от Шатровец” от Константин Илиев, постановка на проф. Маргарита Младенова и още някои представления в и извън България.

Колко често ходиш на театър?

При мен ходенето на театър се случва на периоди – има периоди, в които то е много интензивно, почти всяка вечер, а има и периоди, в които си давам “почивка”. Те са основно, когато репетирам спектакъл, тогава ми се струва невъзможно да изляза от салона след репетиция и да вляза в друг салон, за да гледам представление.

Трагедия, комедия или…?

Трагедия…

Имаш ли любима реплика от пиеса/спектакъл?

Да, от “Трамвай “Желание” на Тенеси Уилямс – “Понякога… идва Бог… толкова внезапно!”

Имаш ли ритуал за късмет преди премиера?

Преди премиерата за мен е особено важно, по един или друг начин, да изразя благодарността си към хората, с които сме създали спектакъла – технически служби, постановъчен екип и най-вече актьори. Моята благодарност е моята молитва за успеха на спектакъла.

Има ли малки и големи роли?

Има малки и големи роли. Обожавам малките роли, колкото по-малка е ролята, толкова по-голяма е свободата да я доизмислите и доизградите заедно с актьора и така да я направите голяма. Виж, когато направите от голямата роля малка, поради много доизмисляне и доизграждане – тогава имаме проблем.

Коя е любимата ти роля в живота?

Не знам как да отговоря. Продължавам нататък …

Какво за теб е театърът?

Изкуство. Професия. Смисъл.

Три постановки, които нашите читатели да не пропуснат?

“Аз, Сизиф” на Веселка Кунчева, спектаклите на Томаш Пандур, спектаклите на Димитрис Папайоану.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here