Днес ви срещаме с един от младите и успешни театрални режисьори – Стайко Мурджев. Той е роден на 9.05.1984г. Възпитаник е на Юлия Огнянова и Емилия Ованесян в школата към Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“- Смолян. През 2009 г. завършва НАТФИЗ, специалност „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Пламен Марков. Режисьор в трупите на Драматичен театър – Пловдив, Театър „Българска армия” и Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен. През 2010г. печели „ИКАР” за дебют за режисурата на представлението „Пухеният“ от М. Макдона. Той е от творците, които влагат цялата си енергия в изкуството, дори и в малкото си свободно време. Ето какво сподели с нас режисьорът, чиито спектакли наистина си заслужава да видите:
Как влезе театърът в живота ти?
През тъмнината. Когато бях много малък, майка ми често ме водеше на театър и най-яркият ми спомен от тези посещения в театралната зала са бавното угасване на светлината и магическото потапяне в тъмнината. Спомням си, че повечето деца ги беше страх и започваха да плачат, а аз тайно се любувах на театралния мрак и с трепет очаквах красивия нов свят, който ще се роди от тъмното. Ако трябва да бъда честен до край – изпитвах някакво тайно превъзходство спрямо другите деца, сякаш притежавах особено знание за театъра, което те не притежаваха. А аз просто вече съм си бил заразен с вируса на театъра, който явно се съдържа в мрака и миризмата на сценичен прах.
Кое е представлението, което най-много ти е въздействало?
Важните спектакли, на които съм ставал свидетел и са оставили трайна следа в съзнанието ми, са няколко. Те са спектакли-учебници, спектакли-пътеводни светлини, спектакли, който са поддържали в мен треската за театър. Първият такъв, който ме накара да се вцепеня и дълго да усещам себе си в абсолютен ступор, беше „Дългият път на деня към нощта“ от Юджийн О’Нийл, постановка на Юлия Огнянова, а след това „Бифем“ от Людмила Петрушевска, постановка на Григор Антонов, „Музика от Шатровец“ от Константин Илиев, постановка на проф. Маргарита Младенова и още някои представления в и извън България.
Колко често ходиш на театър?
При мен ходенето на театър се случва на периоди – има периоди, в които то е много интензивно, почти всяка вечер, а има и периоди, в които си давам „почивка“. Те са основно, когато репетирам спектакъл, тогава ми се струва невъзможно да изляза от салона след репетиция и да вляза в друг салон, за да гледам представление.
Трагедия, комедия или…?
Трагедия…
Имаш ли любима реплика от пиеса/спектакъл?
Да, от „Трамвай „Желание“ на Тенеси Уилямс – „Понякога… идва Бог… толкова внезапно!“
Имаш ли ритуал за късмет преди премиера?
Преди премиерата за мен е особено важно, по един или друг начин, да изразя благодарността си към хората, с които сме създали спектакъла – технически служби, постановъчен екип и най-вече актьори. Моята благодарност е моята молитва за успеха на спектакъла.
Има ли малки и големи роли?
Има малки и големи роли. Обожавам малките роли, колкото по-малка е ролята, толкова по-голяма е свободата да я доизмислите и доизградите заедно с актьора и така да я направите голяма. Виж, когато направите от голямата роля малка, поради много доизмисляне и доизграждане – тогава имаме проблем.
Коя е любимата ти роля в живота?
Не знам как да отговоря. Продължавам нататък …
Какво за теб е театърът?
Изкуство. Професия. Смисъл.
Три постановки, които нашите читатели да не пропуснат?
„Аз, Сизиф“ на Веселка Кунчева, спектаклите на Томаш Пандур, спектаклите на Димитрис Папайоану.
