Слънчевото момиче Силвия Петкова е родена е на 7 юли 1987 година в София. Завършва Актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“ в класа на проф. Здравко Митков през 2010 година. Дебютира в ролята на Жената в постановката „За мишките и хората“ в пернишкия театър „Боян Дановски“. Участва в множество филми. От 2011 година е в трупата на театър „София“ , където може да я гледате в „Пипи дългото Чорапче“ , „Тирамису“ , „Скачай“ и други. А след като гледахме „Олд Сейбрук“, където тя играе красива прелюбодейка, измислена от драматург, изгубил вдухновение, решихме да я опознаем още малко.
Как влезе театърът в живота ти?
- Тихо… Неусетно… Нежно… Директно през главния вход на душата ми…
Кое е представлението, което най-много ти е въздействало?
- Предстоеше ми да кандидатствам в НАТФИЗ и отидох да гледам дипломното представление „Йерма“ на студентите от класа на Здравко Митков. Никога няма да забравя колко много ми хареса, колко много плаках, защото актьорите играха блестящо. Тогава започнах да мечтая един ден да имам поне зрънце от техния талант и мощ. От тогава любимата ми актриса е Мила Банчева.
Колко често ходиш на театър?
- Много рядко… За жалост!
Трагедия, комедия, или…?
- Когато има истина – няма значение.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
- Имам, но не е моя: „Нейното мълчание е тежко и ми прилича на ужасно силен вик…“ (Антигона)
Какво правиш преди премиера – имаш ли си ритуал?
- Лягам на сцената и гледам към тавана… Там сякаш е цялата „карантия“ на Театъра… Мисля за Магията, която след малко трябва да сбъднем. Концентрирам се, вдъхновявам се… И със страх се чудя дали ще получа Удовлетворение…
Има ли малки и големи роли?
- Не! Всяка роля е еднакво важна за Цялото.
Коя е любимата ти роля в живота?
- На слънчево момиче, но не е много лесна!
Какво за теб е театърът?
- Възможността да живея алтернативни съдби и животи.
Три постановки, които нашите читатели да не пропускат?
- „Сватбата на дребния буржоа“, „Тирамису“ и „Пипи Дългото Чорапче“.
Comments are closed.