Самуела-Ивана Церовска, актриса. Родена през 1994. Познаваме се покрай годините в Академията (НАТФИЗ), където тя завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Маргарита Младенова. Скромно и тихо момиче е, което върши чудеса, без показ и излишен шум. Именно за чудесата искам да разкажем повече, както и да ви запознаем с нейния театрален свят. В студенството си, и не само, играе на сцените на ТР „Сфумато“, Народен театър, ДТ – Сливен, РДТ-Смолян и др. Произлиза от семейство на артисти и творци с мисъл и желание да променят и красят българската култура.
Името и се свързва с ДТ „Стефан Киров“ – Сливен, където е на щат от 2018 и Шекспировия фестивал в Паталеница.
Това интервю остана и се проточи в едно красиво лято, затова не се учудвайте, че „сега“ е всъщност юли и мястото, на което я намерихме, и нещата, които ни разказва, са може би различни от октомври. Останете си в мига, настанете се удобно и му се насладете напълно…
Ето го и нейния театрален свят:
Къде те намираме в момента?
На път.
Какво за теб е театърът?
*Действие.
*Ако знаех, нямаше да е добре.
*Анализът накърнява целостта. Някои неща (магически неща) трябва да останат непокътнати. Взреш ли се в същината им, те изчезват.
Колко често ходиш на театър?
Достойно често. Когато имам свободно време, проверявам програмата на театрите и си избирам представление, което да гледам.
Кое е представлението, на което най-много си се смял? Кое е представлението, на което най-много си плакал?
Случват ми се такива неща, но бих ги запазила за себе си.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
„Бесове“ на Иван Добчев. Даде ми повече, отколкото ми взе.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Мяра за мяра“ в село Паталеница. <– лято, а през септември – „Портокалова кожа“, реж. Петър Денчев.
Трагедия, комедия или…?
Трагикомедия. Всичко по вертикалата.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
“Това, което от време на време ви сърби на гърба, е споменът за крилете.”
„Искаш ли да победиш света, победи себе си.“
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Да остана сама в тишина. Тя концентрира.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Нямам такива мечти. Всичко искам и всичко ми е интересно. Но да изиграя един мъж не бих отказала.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Бих искала така да направя, че те да искат да работят с мен, хах.
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
Точно сега нищо. Преди седмица приключи театралният фестивал в село Паталеница. Тази година беше 21-вата и играхме „Мяра за мяра“. За първи път не играхме под звездите, а в църквата „Свети Димитър“ от 12-и век. Нямаше как да се състои, заради вируса, но намерихме решение. Екипът беше компактен. Изиграхме четири представления, за да може повече публика да гледа.
Защо публиката трябва да дойде в Паталеница?
Традицията тук повелява: репетира се в рамките на около месец и финалният резултат се показва в две премиери. В първата се ражда, а във втората умира. В това има нещо ритуално, красиво.
Всички, които идваме тук, работим и се забавляваме под един девиз:
„Един за всички, всички за един“. Това е една идея, сътворена от баща ми. Той я сътвори, предаде и остави на семейството си. Вече 21 години я обичаме и се грижим за нея. Много хора ме питат: „Чул съм много чудни неща за Паталеница, но може ли да ми разкажеш, какво точно правите там?“, бих казала на този, който чете това, да дойде догодина и да преживеем заедно Паталеница.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
Ходете на театър – има смисъл!
Самуела-Ивана Церовска може да гледате в „Там, където не сме“ и „Антигона и хората“ в РДТ-Смолян; в „Козметика на врага“ и „Бог“ в ДТ – Сливен и надяваме се скоро в „Крал Лир“ на сцената на НАТФИЗ.
Снимала е в хитовия сериал на Нова – „Откраднат живот“, както и в няколко студентски проекти и музикални клипове.
*фотографи: корица – Николай Колев, сн. 3 – Златина Точкова, сн. 2 и 4 – Яна Лозева
