Усмихнато момче с холивудски чар и неочаквана скромност за годините и успехи си! Талантлив, от 2-ри курс с главни роли по големите сцени, трупайки опит и фенове. Днес ви представяме него – Явор Вълканов, актьор, абсолвент от класа на проф. Стефан Данаилов, випуск 2020.
Роден в София. Добър плувец, спортист, но в един миг решава да поеме по пътя към Театъра. А там го отвежда желанието му – „изведнъж, в последната година в училище, реших да се занимавам с актьорско, без да го мисля много“. И така неговите първи стъпки тръгват от школата на Малин Кръстев, за която Явор ни споделя: „Преди да започна в школата, мислих само с кино да се занимавам, но когато постъпих в школата, това бързо се промени. Разбрах какво е „театър“ и се обърнаха нещата“.
От следващите редове се запознайте и с театралния свят на Явор Вълканов:
Къде те намираме в момента?
След репетицията на „Ромео и Жулиета“. Пуша втора цигара.
Какво за теб е театърът?
Театърът е наркотично изкривяване на действителността. Начин да излезеш от света, влизайки още по-дълбоко в него. За два часа изживяваш цял един човешки живот. За мен театърът е откъсване и опит да се присъединят възможно най-много хора към теб.
Колко често ходиш на театър?
Ходя винаги, когато мога. И когато не мога.
Кое е представлението, на което най-много си се смял или плакал?
На въпроса ще отговоря по един и същ начин – „Самотният запад“ от Мартин Макдона. За мен това е прекрасно представление, което до един момент ме разплакваше от смях, а после рязко ме хвана за гърлото. Аз много обичам Мартин Макдона – неговото черно чувство за хумор, чрез което проявява и драмата, и комедията. Така той прави още по-силни и въздействащи двата жанра.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Помня, когато гледах „Гео“ на Иван Добчев в Народния театър. Точно бях в 12 клас и учихме за Гео Милев. На мен не ми харесваше, не го разбирах. След това представление, обаче се прибрах и му прочетох всичко. Гледах с друг поглед над творчеството му.
Кое е представлението, което гледа последно?
Последно гледах „Женитба“ в Театър „София“.
Трагедия, комедия или…?
Трагикомедия.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
Имам много любими, които, извадени от контекста на пиесата, едва ли ще предадат същия смисъл, но една от любимите ми е…
„…Къде са ми пистолетите…“
„Хеда Габлер“
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Преди премиера правя същото, каквото преди всяко представление. Основно се опитвам да изчистя всичко останало от главата си и да потъна в пиесата, която ще играя. И изпушвам две цигари.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Която и да е от пиесите на Самюъл Бекет, но може би още не му е дошло времето.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
С Робърт Редфорд и Пол Нюман.
Kaкво репетираш в момента?
В момента репетирам дипломно представление в НАТФИЗ – „Лодкарят“ от Джез Бътъруърт. Режисьор и преводач – Сава Драгунчев. Премиерите са на 29-ти и 30-ти ноември на Голяма сцена, театър НАТФИЗ.
Другото, което репетирам, е „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир в Младежкия театър. Режисьор е Анастасия Събева. Премиерата е на 22-ри и 30-ти октомври.
Защо публиката трябва да ги гледа?
„Лодкарят“ е нова пиеса, която не е поставяна никога в България. Драматургът е определен като най-добрият британски драматург на десетилетието от „The Guardian“. Този текст е непознат за публиката и ще е интересно за зрителя, какво представлява.
„Ромео и Жулиета“ е точно обратното – текст, който е познат на всеки. Но интересният прочит на Анастасия Събева е нещото, за което си струва. Любопитно е този класически текст как се възприема от сегашната действителност. Дали хората са запазили чувствителността на онова време? Е, ще видим на 22-ри…
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
Много зависи от човека и от това, в какво настроение е. Аз бих препоръчал:
„Самотният запад“ в Театър 199,
„Ромео и Жулиета“ в Младежкия театър
„Лодкарят“ в театър НАТФИЗ
И запалете една цигара…или две.
Явор Вълканов може да гледате в „Три високи жени“, „Братя Карамазови“ и „Цветът на дълбоките води“ в Народния театър. „Еквус“ и „Ромео и Жулиета“ в Младежкия театър; „Снежната Кралица“ в Сатиричния театър; „Островът на съкровищата“ в Театър Азарян и „Зверското синьо“ и „Лодкарят“ в театър НАТФИЗ. (завиден успех за един четвъртокурсник!)
На добър час, Ромео!
*фотограф на корица – Петър Недялков, други – Кети Райкова, Гергана Дамянова и Петър Драганов
