На театър с Виттория Николова – номинация АСКЕЕР 2021

0
0
фотограф - Яна Лозева
фотограф - Яна Лозева

Красива, романтична, момиче с характер и визия. Актриса, млада, наложила се добре вече на столичните сцени и на родния екран. Кадър и човек, който може да изиграе няколко героини, а защо не и герои? Смела и дръзка..

Лице на Театър „Възраждане“, където е щатен артист.

Позната и любима от сериалите на БТВ  или …

Виттория Николова, родена в Италия. Майско дете на 1993. Актриса. Завършва класа на проф. Атанас Атанасов в НАТФИЗ, випуск 2015. На 16 години след завръщането си в България започва да посещава школа по актьорско майсторство и оттам страстта ѝ към сцената се запалва. След завършването на Академията заминава за Русе, където участва в постановката “Сирано дьо Бержерак” с режисьор Бина Харалампиева. Малко след това става част от трупата на театър „Възраждане“. Участва още в постановки на Театър 199 „Валентин Стойчев“ и ТР „Сфумато“.

Виттория е динамична, обича да пътува и да открива нови места. Съдбата я води към различна професия от тази на своите родители.

През 2013г. участва в “Дървото на живота”  и “Знакът на българина”. През 2016г. играе в сериала на Нова телевизия „Откраднат живот“, а последните две години зрителите могат да я видят в далечни от същността ѝ образи в сериалите на БТВ – „Белези“ и „Съни бийч“.

Номинирана е за Аскеер 2021 за Изгряваща звезда за ролята ѝ на Шарлот в „Нощта на игуаната“ от Тенеси Уилямс, реж. Весела Василева, Театър „Възраждане“ и ролята ѝ на Тя в „Портокалова кожа” от Мая Пелевич, реж. Петър Денчев, пак там.

Ето ги и отговорите на Виттория Николова и нейния театрален свят:

Къде те намираме в момента?

В театъра.

Какво за теб е театърът?

Начин да съществувам извън времето и пространството, в което живея. Начин да изследвам човека.

Колко често ходиш на театър?

Винаги, когато имам възможност. Старая се да следя всичко, което се случва в театралния свят.

Кое е представлението, на което най-много си се смял?

Представленията на Теди Москов.

Кое е представлението, на което най-много си плакал?

“Дебелянов и ангелите” на Диана Добрева.

Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?

“Празникът” на Явор Гърдев.

Кое е представлението, което гледа последно?

“Хоро” на Петър Денчев.

Трагедия, комедия или…?

… питие?

Имаш ли любима реплика от пиеса?

(Понеже са много, ще цитирам реплика от представление, в което играя)

“Трябва да вярваме на хората, иначе не може да се живее.” от “Вуйчо Ваньо” на Чехов.

Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?

Прегръщам си колегите и им благодаря.

Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?

Винаги съм мечтала да играя във “В очакване на Годо”.

С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?

Мисля, че Мадс Миккелсън би ми бил страхотен родител. И на сцената, и в живота.

 

кадър от "Идиот", фотограф - Яна Лозева
кадър от „Идиот“, фотограф – Яна Лозева

Kaкво репетираш/снимаш в момента?

В момента снимам втори сезон на Съни Бийч.

В театъра репетирам “Стая за гости”, режисьор е Зафир Раджаб. Вълнуващо е, че можеш да видиш в един толкова млад режисьор, толкова голям потенциал. Зафи е вдъхновяваш, оказва се, не само като актьор. Изключително мислещ и същевременно чист в работата си. Сигурна съм, че тепърва ще помита театралната сцена.

Защо публиката трябва да го гледа?

Защото представлението се занимава с много значими за времето въпроси. Защото докато ние репетираме – на изток се вихри ад. Сякаш ние, хората на Европа, сме се затворили в студените си чувства, докато в далечината изгарят живи. И така вече десетилетия.

Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?

“Neoдачници” и “Капитал (на) грешка” на Иван Панталеев в Народен Театър “Иван Вазов”. Изключителни представления!

Виттория Николова може да гледате на сцената на Театър „Възраждане“ в “Къщата на гнева” на реж. Диана Добрева, “Вуйчо Ваньо” на реж. Григор Антонов, „Квартет за двама“ на реж. Владимир Петков, „12-те гневни“ на реж. Пламен Марков, „Въздушната принцеса“, „Лабиринт“ на реж. Христо Ботев Станчев, „Портокалова кожа“ на реж. Петър Денчев, „Нощта на игуаната“ на реж. Весела Василева, „Приключенията на Лукчо“ на реж. Дарина Русева и в съвсем скоро в „Стая за гости“ – дебютен спектакъл като режисьор на Зафир Раджаб; в ТР „Сфумато“ в  “Идиот” на реж. Маргарита Младенова и в Театър 199 в “Най-бързият часовник на вселената” на реж. Стайко Мурджев.

Успех!