Велина Георгиева, актриса. Красива и пронизваща душата с поглед. Ярка и индивидуална, винаги ще я различиш сред тълпата. Любимо лице на фотографи и режисьори…
Велина Георгиева, родена през 1999 г. във Варна. Учудващо, но чак в 11 клас се записва в театрална школа – тази на Валентин Митев. Трябвало ѝ е доста кураж да признае пред себе си и пред него, че иска да кандидатства в НАТФИЗ. Той, от своя страна, се съгласява да я подготви за изпитите и така стига до Академията, където е приета от първия път, в класа на проф. Снежина Танковска. Велина споделя, че ѝ е безкрайно благодарна за всички уроци, за вярата в нея и за това, че я е научила да не се отказва и да отстоява позицията си.
За съжаление, проф. Танковска напуска този свят неочаквано, когато студентите ѝ са само в трети курс и точно са започнали работа на сцена по спектакъла „Бесове“. Въпреки неприятната новина и голям шок целият екип се мобилизира и заедно с Боян Арсов завършват представлението, а самата премиерата се състои на рождения ден на професора. Изключително емоционална вечер за всички, споделят от класа ѝ. Благодарение на Боян Арсов те реализират и втория проект, който тя е била предвидила като техен дипломен спектакъл – представлението „Питър Гинт“. И двата спектакъла печелят наградата на НАТФИЗ „Най най най“ и се играят и през този сезон. Велина Георгиева завършва Академията през тази година, 2022 в последния клас на големия театрален педагог и режисьор – проф. Снежина Танковска.
Ето го и театралния свят на Велина Георгиева:
Къде те намираме в момента?
В момента съм в Стара Загора, в едно малко италианско ресторантче за бързо хранене. Мирише много вкусно на паста и пица.
Какво за теб е театърът?
Любов. Може би звучи изтъркано, но използвам именно това определиние, защото имам чувството, че театърът и любовта са двете неща, които могат да ме доведат до най-крайни и искрени емоции.
Колко често ходиш на театър?
Зависи от това в какъв период се намирам. Ако съм доста заета, понякога със седмици не намирам време. А се случвало да съм на театър всяка вечер от седмицата.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
„Място, наречено другаде“ от Яна Борисова. Режисьор на представлението е Димитър Коцев – Шошо. Гледах премиерата само преди няколко месеца и е малко да кажа, че бях растърсена из основи. Докоснаха ме с истинността си. Всъщност, докато твърдя, че съм се смяла много, е важно да кажа, че беше през сълзи.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
„Паметта на водата“ от Шийла Стивънсън. Постановката е на Стоян Радев Ге. К. Гледах това представление във Варненския театър още преди да кандидатствам в НАТФИЗ и това, което си спомням, е, че не можех да спра да плача часове след края.
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Сега осъзнавам, че точно това определение дадох на „Място, наречено другаде“. Но друго представление, за което мога да кажа, че ме е разтърсило изключително здраво, е „Пияните“ на Явор Гърдев в МГТ „Зад канала“. Тази постановка безскрупулно сервира истини.
Кое е представлението, което гледа последно?
Последното представление, което гледах, беше премиерата на „На чисто“ от Нийл Лабют, режисьор Надя Панчева.
Трагедия, комедия или…?
Аз съм човек, който обожава и да се смее, и да плаче. Чувството ми за хумор обаче много рядко съответства с нечие друго, така че е по-вероятно е да ми повлияе някоя трагична история, отколкото комична.
Имаш ли любима реплика от пиеса?
„Всички сме в калта. Но някои от нас се вглеждат в звездите.“ Репликата е на Алма от „Лято и дим“ на Тенеси Уилямс.
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Случват ми се някои неща всеки път преди премиера, като например – започвам да намирам късметчета (монети) почти всеки ден и обикновено ги пъхам в кецовете си, за да са навсякъде с мен. Преди последните две премиери, които имах, пък ми се късаше червения конец на ръката. Всъщност съвсем скоро беше премиерното за мен представление на „Разбиване“ с реж. Надя Панчева в I Am Studio. И малко преди това започнах да намирам монети по земята странно често, хахаха.
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Госпожица Юлия. Във втори курс с проф. Снежина Танковска правехме откъси от Модернизма и за кратко се потопих в света на Стриндберг и по-конкретно в тази роля. Именно от нея научих много за себе си и за сцената и ми се ще в бъдеще да имам възможността да се срещна с „Госпожица Юлия“ отново вече на професионална сцена.
С кого от световноизвестните артисти би искал да работиш на сцената?
Много ми е трудно да избера само една личност, но съм си мечтала да се срещна с Никол Кидман. Просто да я видя как работи, да усетя отблизо огромната ѝ енергия.
Kaкво репетираш/снимаш в момента?
В момента репетирам основно един поетично-музикален проект на театър „Гео Милев“ в Стара Загора. Премиерата му ще бъде на празника на града, 5 октомври. Там се запознах с поезията на страхотни български автори, като Николай Милчев, който пише изключително нежно и искрено. А до съвсем скоро имах репетиции на „Разбиване“, реж. Надя Панчева. Влязох в една от женските роли в представлението. Още съм много развълнувана! Също неотдавна снимах в един изключително интересен проект, който искам да спомена – експериментален филм без сценарий и без бюджет. Режисьор на филма е Димитър Коцев – Шошо, а оператор – Александър Станишев. Двамата са просто жесток екип. Върху въпросния проект работихме около 9 месеца, а сега, след края на снимките, има доста работа по постпродукцията, разбира се. Беше изключително полезен и приятен процес, изпълнен със смях, импровизации, емоции, запознанства. Нямам търпение да видя крайния резултат.
Защо публиката трябва да го гледа?
Вярвам силно и в трите проекта, които изредих по-горе. Те са коренно различни един от друг, но според мен това, което ги обединява е неподправеността, а тя е ценна в днешно време.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
Трудно ми е да ги сведа до три, но да речем, че ще изредя представления, които са ми направили силно впечатление най-скоро:
„Една испанска пиеса“, режисьор Бина Харалампиева, МГТ „Зад канала“,
„Място, наречено другаде“, режисьор Димитър Коцев-Шошо, Младежки театър „Николай Бинев“,
„Лулу“, режисьор Крис Шарков, Театър „София“.
Представленията, в които може да гледате женствената Велина Георгиева, са – „БЕСОВЕ“ – 47 Сцена, НАТФИЗ, реж. Боян Арсов; „Питър Гинт“ – Голяма сцена, НАТФИЗ, реж. Боян Арсов; „Лято и дим“ – МГТ „Зад канала“, реж. Анастасия Събева; „Разбиване“ – I Am Studio, реж. Надя Панчева и скоро в др.
