Васил Дуев е едно от най-свежите и колоритни лица в съвременния български театър. В биографията му можете да прочетете за разнообразните му житейски поприща на актьор, режисьор и драматург, за които е многократно номиниран и награждаван в България и чужбина.
Васил Дуев обаче е нещо много повече от своята биография, с която няма да се занимаваме в момента. Васил Дуев е едно подвижно кълбо от енергична лудост, фин талант и мощно вдъхновение, способно да промени въздуха в стаята още със самото си появяване. Днес решихме да ви заведем на театър с него, за да надникнем за малко зад кулисите на собствения му свят – на творец и зрител, на персонаж и личност.
Къде те намираме в момента?
В работилницата. В Сфумато. Театърът, който ме учи на актьорство, режисура, осветление, естетически търсения, вкус спрямо писането, характер, несломимост. Театърът, който ми даде – и не само на мен – сцена, артисти, с които искаш да твориш, да се смееш, да клюкарстваш; публика, която играе заедно с теб; целенасочено оцеляване и много други неща, но най-важното – това е мястото, което ми даде пространство и причина аз да давам – както „от себе си”, така и „нататък”.
Какво за теб е театърът?
Думи, които те детонират
( и детронират ).
Стонове, превръщащи те във вода.
Приключения, в които ставаш някой, всички и никой,
екстрадира те от име, фамилия, ЕГН, националност, раса, пол, планета…
Празненство – през живота над смъртта.
Как влезе той в живота ти?
Както всичко – с късмет.
Колко често ходиш на театър?
Много често. Често пътувам из страната, за да гледам театър. Всяка свободна вечер. Но има много представления, с които не съм се срещнал, поради заетост. Гледам и големи безсмислия. Вероятно е от желание за разтуха или от човешка злоба или жажда за успокоение.
Кое е представлението, на което най-много си се смял?
Много са. Ще пропусна. Помня „Женска управия” на Анастасия Събева, „Старицата от Калкута” и „Почти представление” на Явор Гърдев , помня „КОД: Сазонов” на Стилян Петров и Албена Георгиева, „ОООО – Сънят на Гогол” на Маргарита Младенова и Иван Добчев…, но последното гениално смешно представление бе „Редки тъпанари” на Теди Москов.
Кое е представлението, на което най-много си плакал?
Пак ще пропусна. Помня как бягах от час, за да гледам „Пухеният” на Стайко Мурджев. „Петел” на Стайко Мурджев, „Дон Жуан” на Александър Морфов, „Влюбеният Шекспир” на Пламен Марков, „Нощна пеперуда” на Явор Гърдев,
„Жули, Жан и Кристин”, „Мъртвешки танц” на Маргарита Младенова. Помня „Нирвана” в Пазарджик на Иван Добчев, както и „Лазар и Иисус”, „Стриндберг в Дамаск” и „Завръщане във Витенберг” …
Кой е спектакълът, който разтърси света ти из основи?
Защо такива въпроси? Пак ще отговоря неизчерпателно. Помня „Пиесата за бебето” на Явор Гърдев, както и „Козата или коя е Силвия”, „Евридика в подземния свят” на Стайко Мурджев, „Пиеса за умиране” на Ани Васева. Помня вдъхновението си от „Сватбата на дребния буржоа” на Петринел Гочев. Помня „Случаjoт Хармс”, който гледах в Битола, с режисьор Дино Мустафич. Наскоро гледах „Jami District” в Сърбия, режисьор Кокан Младенович; на врачанския фестивал преди две години гледах левитиращия Зиах Соколович с неговия спектакъл „Раждане – щъркел ме донесе вкъщи”.
Кое е представлението, което гледа последно?
„Приятно ми е, Ива” – чудесен спектакъл, чудесен жест.
Трагедия, комедия или…?
… и феерия и менипея, и епос, и гротеска, и сатира…
Имаш ли любима реплика от пиеса?
Много са. За това трудно пиша само от свое име –
„Аз ли съм подхвърлен тук и сега или „тук” и „сега” са ми подхвърлени на мене?; „Ти си клетка, а лицето ти решетка”; „Ние сме актьори – обратното на хора”; „Ще поживеем така още 20-30 години, след което ще помислим за спасението на нашите души”; „Семето на Банко да царства! Не! Преди това, съдба, с теб бой ще водя на живот и смърт! Ела, излез насреща ми!”.
Какво правиш преди премиера? Имаш ли си ритуал?
Почти същото, каквото правя преди всяко представление, защото към всяко представление трябва да се отнасяме като към премиера и последно представление. Когато играя – скачам на въже или тичам, мия си зъбите, клякания, лицеви опори, коремни преси; пея – колкото природата ми е разрешила – ниски и високи песни; църковнославянски , родопски, опери, ретро неща и песни на Фреди Меркюри.
Когато режисирам – диктувам бележки на артистите и чета написани специално за случая слова, с които разчитам, че ще заредя вдъхновение и енергия – понякога се получава, понякога разсейвам. Когато съм съучастник-зрител, си потривам лицето, за да се съсредоточа и си казвам: „Хайде, да разцепят!”
Коя роля винаги си мечтал да изиграеш?
Това вече е преживяно – отец Теофил, кръстен с мирско име Еньо в „Антихрист” на Емилиян Станев, постановка Анастасия Събева в ДТ Пловдив. Всичко бих играл. Дано запазя късмета си, за да не се случва с мен това, което някои колеги правят – да организират спектакли така, че те да изиграят роля, за която са мечтали. В крайна сметка и някакъв си Бил да играеш – играй го като Фауст. Заглавието и името на персонажа са отделно произведение на изкуството, различно от актьорската игра. Но има една роля, в която с удоволствие бих се случил след тридесетина години – тази на Фьодор Карамазов.
С кой от световно известните артисти би искал да работиш на сцената?
С Уилям Дефо, с Том Уейтс… Тарантино искал да прави „Омразната осморка” на театър. Тони Сервильо режисира на сцените в Италия. След успеха на филмите си Йоргос Лантимос също поставя. Не искам да играя с Кенет Брана (имам си причините), може с Пачино.
Коя е любимата ти роля в живота?
Когато предизвиквам щастие у хората в компанията. Да видиш, че в даден момент ти си привнесъл вдъхновение у някого, също е приятно.
Класическа или съвременна драматургия?
Не питайте мен.
Три постановки, които нашите читатели не бива да пропускат?
Нищо да не пропускат, но:
„Това не е Хамлет” в Театрална работилница „Сфумато”
„Нова Библия” в Театрална работилница „Сфумато”
„Петел” и „Еквус” в Младежки театър Николай Бинев
Васил Дуев можете да гледате в:
„САМОТНИ ПЕРСОНАЖИ” на 19 юни и 8 юли в Театрална работилница „Сфумато” (ще има и разговор с публиката на 8 юли).
„ВСИЧКО НА МАСАТА” по Чарлз Буковски в Театрална работилница „Сфумато” на 18 юни и 18 юли
„КОКОШКА” по А.П. Чехов и Николай Коляда в Театрална работилница „Сфумато” на 13, 19 юни и на 9 юли
„СЕМЕЕН СЪВЕТ” от Кристина Клементе в Театър 199 на 25 юли.
„БЕСОВЕ” по Ф.М. Достоевски в Театрална работилница „Сфумато” на 24 юни и 17 юли
„КРОАСАН” от Мартин Колев в Театър 199 на 28 юни и 15 юли
